Горната камара на германския парламент, Бундесратът, днес ще гласува одобреното вчера от Бундестага разширяване на европейския гаранционен фонд EFSF, според което задълженията на най-голямата европейска икономика към общата валута ще нараснат от 123 на 211 млрд. долара.

По информация на Handelsblatt, в Бундесрата назрява все по-силна опозиция срещу закона за EFSF. Според спецификата на германското законодателство, този закон не подлежи на задължително гласуване в горната камара; той не подлежи на гласуване и от парламентите на отделните федерални провинции. Въпреки това много министри и президенти на провинции ще поискат думата в Бундесрата, за да изкажат становище.

А то може да се определи като съмнение в спасяването на еврото, коментира влиятелната германска медия. Известно е вече, че представителите на управляващата коалиция от Бавария ще прокарат червена линия: те ще са твърдо против евентуални нови увеличения на гаранционния еврофонд.

За протокола ще бъде записано, че правителството на Бавария е против не само последващо увеличаване на EFSF, а и срещу използването на капиталите във фонда като финансов лост – за привличане на частни капитали в помощ на притеснените периферни държави. „Бавария ще направи тази крачка с вас, но не желаем нещата да отиват по-нататък”, са думите на баварския канцлер Марсел Хубер. „В никакъв случай няма да приемем национализация на дълга”.

Баварската позиция е повече от ясна: гласуваме „за” и демонстрираме европейска солидарност – и сме дотук. Същото се очаква да направят представителите на богатата провинция Баден – Вюртенберг и някои други. Това обаче е доста притеснително предвид коментарите на икономистите, че онези 780 млрд. евро, които евентуално ще има разширеният фонд EFSF, са твърде малко, за да се гарантира стабилността на еврото.

На този фон президентът на европейската комисия Жозе Мануел Барозу вече настоява за повече правомощия за Брюксел и нови ангажименти от страните – членки. Барозу посочва, че още през следващата седмица ще представи предложението си за по-тясна икономическа координация на всички 27 държави в Европейския съюз, тъй като страните от еврозоната не трябвало да се изолират от останалите.

Според Барозу, илюзия е да се счита, че с две срещи годишно шефовете на правителствата в Европа могат да провеждат ефективно икономическо управление.