Беден ли е Китай?

Още един кръг от преговори за климата приключи в петък без решение, как да се подели бремето за ограничаване на предизвиканото от човека глобално затопляне, главно защото преговарящите страни не могат да се разберат, кой е богат и кой е беден.

Китай държи на разделението между развити и развиващите се страни, обосновавайки се с факта, че исторически, Западът е виновен за повечето от улавящите топлината газове, които причиняват промените в климата, пише AP.

Но САЩ и Европа настояваха по време на двуседмичните преговори в Бон, че подобно разделение не отразява текущите икономически реалности и трябва да се промени, за да може да се приеме един нов глобален пакт за климата до 2015 г.

Страни като Катар и Сингапур са по-богати, ако брутния им вътрешен продукт се раздели на глава от населението, отколкото САЩ, но се определят като развиващите се. А Китай е втората по големина икономика в света. 

Новата система за разпределение на емисиите парникови газове трябва да отразява съвременната реалност, като същевременно признава историческата вина на Запада.

Преговори за климата на ООН, се основават на предпоставката, че индустриализираните страни трябва да поемат инициативата по отношение на ангажимента за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове.  

Те също така ще трябва да предоставят пари, за да помогнат на бедните страни да растат по устойчив начин и да защитят най-уязвимите нации от покачването на морското равнище, сушата и други последици от глобалното затопляне. 

Тоест, въпросът опира до това, кой ще плати сметката? Обективно погледнато Китай все още е развиваща се страна. Ако отчетем богатството на глава от населението, китайците са сравнително бедни. А повече от 100 милиона от тях живеят под прага на бедността, определен от Пекин, който е около $ 1 на ден. 

Но по отношение на замърсяването с парникови газове, обаче Китай вече има водеща роля в глобален мащаб. 

В началото на 50-те години на XX век на Китай са се дължели само 2% от глобалните емисии на CO2, докато САЩ са били отговорни за повече от 40%, сочи анализ на Групата за изследване на климата в Потсдам, Германия. 

Днес китайският дял от глобалните емисии надвишава 25%, докато делът на САЩ е паднал до близо 20%. 

САЩ отказва да се присъедини към страните подписали Протокола от Киото през 1997 г. отчасти, защото Китай също не е страна по договора за ограничаване на емисиите от парникови газове. 

Оттогава, този казус напълно блокира усилията на ООН за глобални мерки срещу климатичните промени.