Бедствията и наводненията носят не само непосредствени загуби, но и залагат още за цялата 2015 г.

Това важи особено силно в земеделието. А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари, пише "24 часа".

2014 г. беше много тежка година за земеделието в България, но през 2015 г. може и да трябва да се радваме, ако е като миналата, коментира Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един.

“Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме - например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг”, обясни Радослав Христов.

Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства у фермерите пък неминуемо се отразява и на пазара на земеделска земя у нас.

Там стопаните са основен играч, особено при наемането на ниви. Тази година обаче има спад. Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница.

На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита. Например в района на Стара Загора голяма фирма продава агробизнес на 15 000 дка земя, но няма кой да го купи.

Тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, коментира и Радослав Христов. Каква точно ще е ситуацията на пазара обаче, ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат приходи до жътвата, а те са основен участник в покупко-продажбите и затова сделките между март и юли са по-малко.

Членът на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов също смята, че може да се очаква умерено намаляване на цените на земеделската земя.

Експертите са единодушни, че основната причина за натиска на цените надолу през 2015 г. е, че слабите добиви у нас през миналата година се съчетаха със спад на международните котировки на зърното. Така фермерите са ударени от 2 страни - имат по-малко количество за продаване, но и на по-ниски цени, което е най-лошата възможна комбинация.

Данните на Софийската стокова борса показват, че тенденцията за поевтиняване на пшеницата е била трайна през почти цялата минала година на най-големите борси в САЩ, Франция и Германия. И от над 300 долара за тон през март цената се е сринала до почти 200 долара през октомври. Идентично е било и движението на цените у нас и близките ни пазари като Унгария и Украйна.

По българските стокови борси хлебната пшеница е достигнала пикови стойности от 250 долара за тон през март, но после се е сринала до под 180 долара в края на август. В момента купувачите са готови да платят по 320-350 лв. за тон пшеница от втора Б група.