За повечето от нас бензиностанциите са не просто място, където спираме, за да заредим колата, но и да пием кафе и да хапнем някоя вкусотия, докато сме на път. Не съвсем така стоят нещата за хората в по-отдалечените села, където има селска бензиностанция.

Група представители на такива малки бензиностанции, които са основали сдружение дори разказаха, че в селата понякога и бензинът се дава на вересия. А и да не е така – хората сипват „за пет лева”, за отидат до града и обратно.

Всичко това може да изчезне до края на март заради изискването за монтиране на измервателни уреди, които да са свързани със системата на данъчните. Подобна съдба чака и собственици на бензиностанции в по-малки градове, тъй като малките обекти нямат пари, за да си купят новите уреди.

Малките бензиностанции не се виждат отдалеч като бензиностанциите на големите играчи, изглеждат не особено поддържани, не предлагат и такъв голям асортимент от допълнителни продукти. Такива места са типични за вътрешността на страната – малките градове и селата. Те работят на ръба на фалита, но често помагат на местните хора да „закрепят положението”.

Без селски бензиностанции, без население в селата

Веселин Иванов има бензиностанция в Свищовско и според него ако обекти като неговия изчезнат, това ще доведе до обезлюдяване. „Защо до обезлюдяване, ще кажете? Ако аз затворя, земеделците ще трябва да ходят до града да зареждат, но разходите им се качват. А на тях им трябва да отидат до града за фураж, да си нахранят кравата, за да може да си продаде после млякото. И накрая и той ще дойде до моето дередже”, категоричен бе Иванов. По думите му – ако затвори бензиностанцията, ще се наложи и на местните земеделски производители да спрат работа.

Собствениците на малки бензиностанции не могат да си позволят да платят за монтирането и поддържането на т.нар. нивомери, чиято цена е 20 000 лева. По думите на Иванов – това е горе-долу месечният оборот на една малка бензиностанция, но от него не остава почти нищо, след като се погасят всички разходи – за кредитите, наема, ток, вода и други консумативи, както и за персонала.

Работа на загуба, но не и фалит – засега

В подобно положение са около 95 % от селските бензиностанции. Т.е. те не могат да си позволят и лев допълнителни разходи, което означава, че или се нуждаят от отсрочка за скъпите уреди, или от кредит – а новите кредити също са непосилни, обясни още Веселин Иванов.

„Да, работим на загуба, но нямаме друг избор. Ние сме вложили всичко, което имаме, за да отворим бензиностанцията и да я поддържаме. Ако затворим, ще изгубим повече”, категоричен е Иванов.

По думите му браншът ще търси съдействието на правителството и на другите компетентни институции, за да обясни какъв е проблемът и да се намери общо решение.

Отсрочка от две години може да спаси малките бензиностанции

Динко Дедев от сдружението заяви, че около 1 000 бензиностанции ще затворят врати, ако не бъде решен проблемът. А решението може да дойде с отлагане на срока за година и половина или две, защото до тогава ще има български производител, който ще произведе уреди на два – три пъти по-ниска цена. Това обаче не може да стане до края на март, когато изтича срокът за монтиране на измервателните уреди.

„То и да ги монтираме сега, при тези цени на бензина и при тези спаднали обороти – с 50 – 60 %, може и сами да затворим след още една година”, допълни Дедев.

Той бе категоричен, че новите уреди не биха оскъпили цената на бензина в тези обекти, защото те работят с цени, които са посочени от доставчика. Дори понякога намаляват с по една стотинка, за да привлекат клиенти.

„Според мен, монтирането на уредите може да се отложи за по-добри времена”, допълни Дедев. По думите му „по-добри времена” означава „когато хората могат да си позволят лукса да пътуват с колата си и да зареждат”.

От Националната агенция за приходите заявиха за Дарик, че към момента няма възможност за промяна на срока за монтиране на измервателните уреди. На 5 януари ще има среща с представители на бранша, за да бъдат обсъдени всички проблеми.