Безотговорно е България да няма стратегия за реакция, ако южната ни съседка Гърция бъде изключена от еврозоната. Това коментира в предаването ИконоМикс на Дарик радио икономистът Димитър Чобанов. Помолен да изложи вижданията си за това влошава ли се кризата в Европа, той прогнозира, че ситуацията по-скоро показва негативни тенденции и дори и Германия в края на годината няма да се представя толкова добре. Въпреки това България ще успее да пласира емисията си облигации, като би било успех, ако доходността по тях е под 5%.

Според финансиста Емил Хърсев няма нужда да се бърза с емитирането на облигациите, тъй като постъпленията от тях ще са необходими чак през януари 2013 година. Хърсев не вярва на заплахите, че Гърция ще бъде изключена от еврозоната и предупреждава, че на пазарите усилено работят "продавачи на страх", какъвто е Джордж Сорос. В началото на тази седмица световноизвестният финансист каза, че Европа има три месеца за реакция, в противен случай може да настъпи икономическа катастрофа. 

Димитър Чобанов, икономист

Какво е вашето лично усещане на фона на новините, които излизат през тази седмица -  задълбочава ли се кризата в Европа или напротив, има симптоми, че нещата се стабилизират?

Чисто икономически,  перспективите от данните за Брутния вътрешен продукт, за заетостта, за състоянието на банковата система показват, че нещата изглежда се влошават, с изключение на някои по-светли примери, например Германия, която се представя по-добре от останалите страни ...

Точно там отчетоха, че намалява потреблението, което е сигурен индикатор, че щом и там потреблението спада, значи кризата може би се задълбочава ...

В малко по-дълъг период,  да кажем до края на годината, моето очакване е, че и в Германия нещата няма да продължат да се развиват особено добре. Прогнозите на всички големи институции са, че нещата отиват отново към рецесия, която ще бъде по-краткотрайна, по лека от предходната, но това ще означава, че ситуацията със сигурност няма да се подобри. В съвсем краткосрочен план и пазарите, и политиците ще очакват да видят какво ще се случи на изборите в Гърция. До голяма степен гръцките гласоподаватели ще реша и съдбата на Гърция,  и съдбата на еврозоната,  Европейския съюз и България.

Много е модерна тази дискусия растеж или финансова стабилност. В дългосрочен план няма никаква дилема. Финансовата и икономическата стабилност са основата, на която може да се случи този растеж. Европейските политици обаче са подложени на натиск да действат краткосрочно, а това води но те толкова полезни решения.

Кои решения, от тези, които бяха взети напоследък, не бяха верни според вас?

Може би в последните няколко месеца нещата са в положителен спектър. Сега сега се разглежда в краткосрочен план като много полезно създаването на банковия съюз от гледна точка на това, че е надвиснала сериозна опасност над испанската, португалската банкова система, а може би също така над италианската и френската. Това в краткосрочен план може да има известни последствия, но трябва да се има предвид, че дългосрочно именно такива мерки, които водят до спасяване на банките, до осигуряването на много сериозен достъп до ликвидност,  се оказва, че е една от предпоставките за възникване на кризи.

Може сега временно да се спасят няколко банки, но след известно време да възникне още по-голяма криза, която да обхване още няколко банки и нещата да станат неспасяеми. За това трябва да се помисли дали това е най-добрият начин, или трябва да се оставят една две банки да фалират.

Точно такъв случай имаме в момента с Bankia, четвъртата по активи банка в Испания, на която й трябват € 19 млрд. Трябва ли да бъде оставена да фалира?

Не мога да кажа че съм много добре запознат с точно този случай, но видяхме, че в САЩ в началото на кризата немалко банки мяха оставени да фалират и именно това доведе до по-стабилно представяне на финансовата система там.

Ако нещо лошо се случи и има изключване на държава от еврозоната, как ще се отрази това на България?

Аз не съм сигурен, че това е само лошо нещо. По същия начин както на банките трябва да се покаже, че дисциплината е важна и те трябва да отговарят за действията си, по такъв начин според мен може би ще има дисциплиниращ ефект върху всички останали членове на еврозоната и Европейския съюз ако Гърция бъде изключена поне от еврозоната. Според мен няма основания тя да бъде изключвана от Европейския съюз. Няма да има и полза от това.

По отношение на стабилността на еврото, в краткосрочен план шокът ще бъде голям, много е вероятно е врото да остане слабо, но в дългосрочен план, да кажем от следващата година нататък това ще бъде силен сигнал за всички останали членове, че безотговорните политики в крайна сметка се заплащат.

Много държави си изготвиха планове за действие при евентуално изпадане на Гърция от еврозоната. България не е обявила, че работи над такъв ...

Може би има такъв план, но той не е публично оповестен. Едни такива дейности, когато започнат да се предприемат в Европейския съюз, няма начин да не доведат до реакция и при българските политици. Ако те не са реагирали и не са го направили, би било меко казано неадекватно. Естествено би трябвало да се направи такъв план. Въпросът е, че ресурсът, с който разполага българската държава, е значително по-ограничен, отколкото преди три години. Тоест, това, което беше буферът за България, фискалният резерв, сега е значително ограничен. Това е лошо, ако се почули „зараза“ от Гърция към България. От друга страна недостатъчният ресурс ще означава, че българските власти просто няма откъде да вземат, за да харчат пари.

Няма откъде да вземат, но се готвим да пласираме емисия облигации ...

Само че тези облигации са вече изхарчени на практика. Тоест, парите, които ще бъдат получени от тях, трябва да отидат за плащане на дълга от 2013 година. Въпросът е да не се наложи вземането на допълнителна емисия. Първата може би ще бъде успешна, макар че все пак тя бъде взета след изборите в Гърция, когато състоянието на пазарите може да е нестабилно и това да повлияе негативно.

Какви са вашите очаквания за доходността по тази емисия? Поставената цел е под 4%.

Под 4% силно се съмнявам, че може да стигне доходността, но вероятно изглежда да бъде под 5%.

Ако се окаже, че тези пари са недостатъчни и на България й се наложи да търси пари от другаде, откъде можем да поискаме помощ, според вас?

Според мен е много по-добре от гледна точка на финансовите параметри България да потърси споразумение с Международния валутен фонд. Ако се наложи втора емисия в кратък период от време, това ще покаже, че българското правителство има сериозни ликвидни нужди и това няма да бъде възприето добре от инвеститорите. Така доходността, която те ще поискат, ще бъде значително по-висока. В същото време при споразумението с Международния валутен фонд, там лихвеният процент е близък до 1%, тоест от тази гледна точка е много по-евтин вариант за финансиране.

Но гледната точка на хората това означава замразени заплати, още повече икономии в бюджета ...

Това означава до голяма степен ограничение пред правителството да харчи предизборно, което в момент, в който кризата не се вижда да е разрешена, е по-скоро добра новина .

Емил Хърсев, финансист

Как бихте описал икономическата ситуация в момента? Дали нещата в Европа се влошават по-бързо отколкото очаквахме?

Не, не забелязвам нищо такова и статистиката го показва. Напротив, както е известно данните за първото тримесечие показват умерен растеж в Германия, липса на очакваната рецесия, просто  не виждам откъде идва този песимизъм.  Всъщност напълно съм наясно откъде идват всичките тези страхове, има такава цяла индустрия, която търгува със страх.

Съгласете се, обаче, че статистическите данни изостават? Еврото сериозно се обезцени последните седмици, в Испания имат проблеми с четвъртата по големина банка, Гърция са на ръба ...

Това е прекрасно, че еврото спадна. Разкошна новина! Това дава основание да очакваме статистиката през август да е още по-добра. Намаляването на курса на еврото естествено стимулира износа, а той е главен генератор на растеж.
 
Всичките тези продавачи на страх, основният сред тях г-н Сорос, ами всичките му прогнози през последните 8 години се сгромолясват.

Т.е. смятате, че неговата прогноза, че Европа има три месеца да спаси еврото и че до тогава Гърция или ще бъде изключена от Еврозоната, или сама ще напусне са преувеличени?

Засечете си сега три месеца и ви гарантирам, че след това нищо няма да се случи, нито ще я изключат, нито ще напусне, нито ще се случат каквито и да било катаклизми.

Още 2010 г. , някои от нас непретендиращи за величието на г-н Сорос икономисти написахме, че това което влиза в сметките не излиза. Примерно, аз това съм го написал 2010 г. Следващата година се оказа точно така, че не 110 млрд. ще трябват, а 300 млрд. , защото не включват в тези сметки новите дългове, които гърците междувременно трупат. 

Как можем да извлечен изгоди от тази ситуация? Вие казахте, че има хора, които търгуват със страх, за да спечелят, как можем да спечелим и ние?

Аз ще ви кажа аз как печеля от нея. Всичките твърдения на г-н Сорос, г-н Оли Рен, г-н Барозу, г- н Жан Клод Юнкер просто ги преглеждам, засмивам се и ги изтривам и действам така, както съм си планирал дейността.

Ще успеем ли скоро да пласираме емисия облигации, за да финансираме плащанията, които предстоят в началото на следващата година?

Абсолютно, всичко е въпрос на планиране. Не ни е нужно да правим нищо скоро. Тази емисия може да се пласира в периода към декември, тъй като постъпленията от нея са нужни чак януари.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!