Безработицата ще продължи да расте и това ще бъде основният социален проблем на българското общество. Това заяви президентът Георги Първанов на дискусия „България накъде след кризата".

Според него е основателна тревожната прогноза на Българската стопанска камара, че към края на зимата ще са се изчерпали „меките" мерки като свиване на заплатите, намаленото работно време и отпуските. Трябва да смекчим влиянието на кризата върху хората и да помогнем за съкращаването на времето между икономически растеж и подобрението на пазара на труда след кризата, посочи Първанов.

За тази цел е необходимо мерките на пазара на труда да покриват следните области на въздействие: насърчаване търсенето на труд, съответствие между търсене и предлагане, подкрепа на дохода и подпомагане на неравностойните групи, каза президентът и допълни: Функциите по поддържането на търсенето на труд могат да се реализират чрез запазване на работните места, споделени работни места, обучение на работно място, чрез създаването на нови работни места, субсидии, програми за заетост.

По думите му съответствието между търсене и предлагане може да се подобри чрез мерки за усъвършенстване пригодността за заетост на наетите на пълно и напълно работно време, в това число и програми за чиракуване, повишаване на професионалния опит, обучение, инициативи за развитие на предприемачеството.

Ако хвърлим поглед за времето след кризата, това, което смятам за особено важно, е разширяването и по-ефективното насочване на публични инвестиции за запазване и за създаване на нови, но и на качествени работни места, коментира държавният глава.

Георги Първанов допълни, че кризата създава хранителна среда за възникването на радикални движения в страната.

Бюджет 2010 г. няма да създаде достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и необходимите защитни механизми за справяне с икономическата криза, заяви президентът. Според него – целта за покана във валутния механизъм ЕRM 2 не трябва да бъде за сметка на вкарването на реалния производствен сектор в „икономически фризер”. По думите на Първанов – трябва да се постигне консолидация около национален проект за излизане от кризата. Президентът бе категоричен, че икономическата криза може да се окаже по-дълбока заради структурата на българската икономика, която е нискотехнологична и енергоемка. Ето какво още каза президентът:

Философията на Бюджет 2010, начинът, по който започна неговото изпълнение няма да създадат достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и необходимите защитни механизми за справяне с икономическата криза.

Преследвайки голямата цел, която аз винаги съм подкрепял, вече втори мандат – покана за ERM ІІ и еврозоната, където критерият 3 процента дефицит от БВП, би трябвало да заявим, да влезем в еврозоната с работеща икономика. Не бива изключителният ни стремеж за покана към ЕRM ІІ да бъде за сметка на вкарването на реалния производствен сектор в „икономическия фризер”.

Просрочените плащания – тежко наследство от 2009 година, поетите значителни ангажименти със Закона за бюджета за 2010 година за допълнително финансиране и силно занижената и консервативна оценка на макроикономическите показатели могат да доведат до актуализация на бюджета за тази година. Въпросът е ако това стане, каква цел ще преследваме - дали ще покриваме дефицитите на отделни бюджетни области или ще отидем по-напред да търсим реализирането на структурни политики и мерки. Ако се стигне до преразглеждането на бюджетния дефицит от порядъка, от сегашното 0,7 на сто от БВП на 1,5-2 процента от БВП би могло да се създадат сериозни стимули за бизнеса.