DarikFinance.bg проведе втората бизнес-дискусия за световната финансова криза, като този път акцентът бе върху отражението в България, както като последици, така и като възможности пред бизнеса. Първата среща бе в началото на месец август, когато финансистът Емил Хърсев, главният изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян, председателят на СД на BenchMark Христо Карамфилов и Радосвет Радев, председател на Надзорния съвет на Доверие Обединен холдинг, дадоха една по-нетрадиционна гледна точка за процесите в световната икономика.

Оказа се, че голямата част от прогнозите, дадени от експертите през лятото се сбъднаха или напълно, или в голямата си част. Безспорната „десетка” в мишената е прогнозата за курс на долара към еврото от 1.40 и за предстоящото до края на годината пукане на ресурсния балон, при това мнение, дадено в пиковите моменти на обезценяването на долара и на поскъпването на нефта.

DarikFinance.bg помества най-интересното от втората дискусия, с акцент отражението на кризисните процеси в България.

 

Световната криза и България

 

Левон Хампарцумян:

 

Днешното усещане за растеж е да нямаш отрицателни стойности за продажбите. След като преди се отчитаха ръстове от 40-50%, а сега отиваш на 4-5% то имаш усащането, че спираш. Същото е с кредитирането. Няколко пъти вече го казавам, банките са стабилни, но не са еднакви. Т.е. стабилността на банките е извън съмнение, там има имплицитна подкрепа от страна на държавата, МВФ, ЕЦБ и т.н. Това е ясно. Но те не са еднакви да мобилизират ресурс в добри и лоши дни и този ресурс да го използват в полза на клиентите си.

 

Емил Хърсев:

 

Ето, това е доказателството за наличието на потенциал на българската икономика. Самият факт, че и скъп кредит незабавно се „гълта” е първият индикатор.

 

Левон Хампарцумян:

 

Първо, криза не е научно понятие, няма точна дефиниция. Светът е в дълбок икономически катаклизъм, ако искате го наречете криза, а не можем да говорим за България извън световния контекст. Това, което се случва, е че една огромна маса от необезпечени активи, които циркулираха по света и подхранваха инвестиционен ентусиазъм, са в процес на смачкване. Кризата даже не е чисто техническа, а навлиза в етични категории. Това, което в продължение на 20 години цялата финансова професия, която бе залетяла по едни много сложни модели, които наивно смятаха, че стига да имаш достатъчно мощен компютър и база данни, можеш да създаваш стойност на базата на някакво ново разбиране, което е недостъпно за другите. Цялата тази машина в рамките на седмици се срина.

 

Емил Хърсев:

 

Кризите се приемат за циклични явления в икономиката. Друг е въпросът, че няма точна дефиниция за кризата. Този процес обаче се премести. През лятото, когато го разглеждахме говорихме за продължаваща вече година финансова криза. Тя обаче се пренесе върху реалната икономика. Свиването на кредитите даде своите отровни плодове и реалната икономика, дори да има потенциал не може да го реализира, защото е обвързана с външно финансиране. Свиването му намалява и реалното производство. И настъпва един много интересен процес вътре в кризата - дегресия. В смисъл, разграждане на създадените отношения. Пример, аз се опасявам от бъдещето и решавам да карам още една година колата, която тази година щях да я сменям. Автопроизводителят не може да продаде колите. Онзи, който му доставя суровини също и по цялата верига има едновременно свиване. Това е дегресията, падат автоматично поръчките за много кратък период и то много бързо.

Ние не сме краен производител, при нас рефлекторно се появяват тези процеси. Много типично за фазата на дегресията е бързото изчерпване на запасите. При торовете, например. Търговци по цялата верига имат запаси. В един момент, когато започне този процес се свиват поръчките по цялата верига и няма кой да поръчва на заводите, защото всеки разпродава запасите си. Това е една от огромните причини за падането на цената на нефта, на металите, на суровините. След като обаче се изчерпат запасите, вече няма как и поръчките ще се възобновят.

 

Левон Хампарцумян:

 

Другата страна на този процес е, че започват да се трупат запаси от готова продукция, на коли, техника и т.н, което, за да се пласира трябва да се свалят цените, което означава, че вече се реализира загуба, дори и да се оживи пазара. Но, ако това е достатъчно като „кик-старт”, всички ще пият по една студена вода и машината ще се завърти отново. И това е по-добрият сценарий.

 

Христо Карамфилов:

 

Защото по-лошият сценарий е това да продължи примерно 3 години.

 

Радосвет Радев:

 

Дори да е криза, дефлация или каквото и да било, то има много силни български национални характеристики, които го правят нещо абсолютно различно. Първо, България /ако я приемем като организъм/ има много силен имунитет от нещата, които преживя през 90-та и 96/97 г. и от тази гледна точка, българският бизнес оцеля в много по-чудовищни неща, които сега са непознати в света.

После, в България, слава Богу, голяма част от плащанията са кешови. Така българинът заради народопсихология или заради така устроен бит, за него е важно парите да са му в джоба. И от тази гледна точка сме защитени заради собствената си недоразвитост.

 

Левон Хампарцумян:

 

Този по същество примитивизъм обаче не бива да се надценява, защото имаме една фундаментална разлика с 96/97 г. Тогава светът беше добре и ние имахме локална криза, предизвикана от локални фактори. Кризата тогава беше драматична, тя обаче съвпадна с един 10-годишен период след руската криза, когато ние вървяхме само нагоре. Сега обаче без да има фундаментална причина тук да се случи нещо, в света се случи нещо, което е разликата между двете кризи. И за съжаление в тази криза можем да бъдем само реактивни, проактивни не можем да бъдем.

 

Емил Хърсев:

 

Нашият бизнес изживя този момент на свиването. Той така и не набъбна. Но той е и много по-гъвкав. Аз съм твърдо убеден, че дори тези, които най-много се оплакват, те отдавна има поне 3 резервни решения, какво да правят при кризата, защото имат опита на това свиване. Ясно е, че ще има закъсали, но фалити ние практически не забелязваме.

Левон Хампарцумян:

Пак се връщам на термина криза. Ние заради историята си разбираме всъщност намалено потребление, дефицит на стоки и т.н. Няма такова животно в капитализма. Искам да кажа, че няма такова драматично сплескване на потреблението, каквото има при социалистическите и комунистическите кризи.

Емил Хърсев:

Но е доказателство и за факта, че при нас все още няма такова дълбоко отражение каквото има в САЩ и Западна Европа. Загубилите работните си места, бяха ги казвали до ноември, са малко под 4000 души. Онези, които планират до си съкратят работни места да са максимум до края на годината 1000 – 2000. За това говорим.

Радосвет Радев:

Затова казвам, че е много важно каква е дефиницията какво се случва в България, проектирано на онова, което се случва там. 35 000 души съкратени от Банк ъф Америка. Един от тези 35 000 струва средно 10 000 на работодателя месечно. Хайде сега ги умножете по 100 000 годишно и се разбира, че тези милиарди наистина имат стойност за работодателя. Какво да направи, примерно компания, където средната работна заплата е 350 лв. и какво от това, като съкрати 100 души. Разликата в цената на труда е част от нашата привилегия, пак казвам на по-бавно, по-трудно развилата се държава, че точно тези ефекти на кризата не можем да ги хванем.

Левон Хампарцумян:

Нас това, което би ни затруднило сериозно е, ако кризата е продължителна. Ако е бърза две тримесечия ще падаме, още две ще се клатим, после евентуално ще тръгнем да излизаме.

Емил Хърсев:

Една година американската икономика вече е в рецесия. При Великата депресия става въпрос за период от 3 години, при което самата рецесия е не повече от 2, а следвоенната е не повече от 2 години.

Христо Карамфилов:

Акциите по принцип изпреварват събитията, защото когато икономиката върви добре, те вървят малко по-добре, при обратното движение акциите пак изпреварват малко. Така че, ако кризата образно казано свърши в края на 2009 г., би трябвало точно фондовите и стоковите пазари да реагират малко по-рано.

Левон Хампарцумян:

Аз имах среща с двама служители, и след официалната част ги попитах кога ще свърши проклетото нещо. При вас докато не свърши и при нас няма, вие сте по-близо там до слънцето. Те ми отговориха: Това е въпрос за 1 млн. долара. Това, което би ни създало сериозен проблем, е ако кризата влезе някак си като процес на пропаде и в 2010 г.

Емил Хърсев:

За нас е много по-важно кога Европа и то Централна Европа ще тръгне нагоре, това ни интересува нас. Защото ние верни на нюха си на сателит отново имаме едно преориентиране. Едно време имахме 60% от износа за СССР, а сега 60% е концентриран към 4 държави. И те са от Централна Европа и не става въпрос за Великобритания или Португалия.

Има една много интересна логика за реактивните икономики, които не са водещи, а следващи. При тях кризите започват по-късно и завършват по-рано. Защо!? Защото правят по-плавен спад. Ето при Голямата депресия кривата на САЩ е много дълбока, на Европа - не толкова, а на България - най-плитка. Най-късно тръгва и най-рано свършва. Защото най-малко се е скапала икономиката.

* Утре очаквайте втората част на дискусията

** Във видеофайла можете да видите и репортаж от разговора