Капиталовият пазар никога не е бил сред приоритетите на управляващите с малки изключения. Това се видя и на тези избори. Малко бяха политическите сили, които имаха планове за неговото развитие – ГЕРБ, Синята коалиция и НДСВ. Защо това е така? Какви са плановете на новото правителство за този пазар? Удачни и приложими ли са предложенията на ГЕРБ, както и тези на бизнеса? С тези въпроси се обърнахме към Димана Ранкова, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор и експерт в тази област.

Г-жо Ранкова, защо политическите партии не бяха включили в икономическите си програми и платформи капиталовия пазар?

За жалост капиталовият пазар за последните 13 г. от своето развитие не е бил приоритет сред никоя от досегашните политически сили в страната. Толкова много избори минаха и за жалост в предизборни програми, а и след това, ако въобще нещо се е пишело, то се е правило само в рамките на едно-две изречения. Реално на този пазар живот се вдъхна от правителството, което беше след 2001 г. - на г-н Сакскобургготски. Извършиха се няколко конкретни действия, които дадоха стимул, а именно - приватизация на големи държавни дружества и на отделни пакети държавни участия, като БТК, пула Мечта с всичките условности на това. Отделно, промените в закона за компенсаторните инструменти, търговията на тези инструменти на фондовата борса, приватизацията на атрактивни пакети срещу компенсаторки също бяха сред факторите за развитието на пазара. За жалост за следващото правителство, след 2005 г., развитието на тази пазар не беше приоритет и тогава държавата по никакъв начин не показа отношение към сектора. Ако трябва да се резюмира общо, с известни изключения за времето 2001-2005 г. през последните 10 г. този пазар наистина не присъства в програмите на партиите, макар че той е огледало на икономиката на държавата. Макар да е много малък сектор, той е отражение на това какво се случва в бизнеса.

Затова добре е това, което излезе в публичното пространство и в програмата на новото правителство, все пак се обръща внимание на този сектор и се отчитат неговите функции. Набелязани са няколко мерки, които биха довели до неговото съживяване и ново развитие. Идеите, които са посочени, например приватизация на държавни пакети през борсата, са обсъждани и предлагани през последните няколко години и от други правителства, но те не са се случили поради редица обективни причини и може би преди всичко поради липсата на воля те да се случат. Дай боже обаче сега воля да има. Сега те отново се слагат на масата и да се надяваме, че ще се реализират, защото ще дадат нов тласък за развитие на капиталовия пазар.

ГЕРБ, една от малкото партии със стратегия за развитие на БФБ, засегна идеята за приватизация на държавния пакет от 44% в борсата. Това доста разбуни духовете, но според Вас удачно ли е това предложение?

Ето това е една от идеите, които са се обсъждали дълго време и при управлението на различни предходни правителства, къде на приливи, къде на отливи. Последните сериозни опити бяха направени по времето на възходящото развитие на този пазар през 2007-2008 г. Беше търсен чуждестранен инвеститор. Но междувременно настъпи и кризата, която послужи като основание да се спрат всякакви преговори. Идея, която по принцип е добра, по принцип се дискутира по нея няколко години, но не се реализира основно поради липсата на воля за това. Чудесно е, че отново се слага на масата, тъй като преминаването в частни ръце на тези 44% държавно участие би било един нов шанс за регулирания пазар. Тази смяна на собствеността не трябва да бъда самоцелна. Трябва да се търси сериозен инвеститор, с дългосрочни намерения към развитието на този пазар, независимо дали български или чуждестранен. Смяната на собствеността би предполагала и един ангажиран и ефективен мениджмънт. Сегашният по-скоро приема статуквото и няма защо да бъде проактивен в своите действия или градивен в своите начинания, особено като се има предвид колко много законът им дава. Докато едно преминаване в частни ръце би предполагало един доста по-ефективен мениджмънт. Така че дано това да се случи в полза на сериозни инвеститори.

От ГЕРБ имат предложение мажоритарните държавни дялове в различни компании да бъдат обединени в една холдингова структура, която да бъде листната на борсата. Удачно ли е това и какви са механизмите?

Тази идея за обединение в един холдинг на отделните държавни пакети, е добра. Признавам, че не са ми известни детайлите по реализацията, но принципно всяко листване на фондовата борса е един много добър сигнал. Първо, това означава публичност на съответното дружество. То излиза на светло, отчита се за своето правно и финансово състояние пред публиката и във всеки един момент е под погледа на инвеститорите. Няма по-добър повод от борсовата търговия, за да има прозрачност в дейността на което и да е дружество, отделно да се сформира пазарна цена за неговите акции, да се привлече погледът на местни и чужди инвеститори към него. Това е един чудесен повод да ограничим сивия сектор и да излязат на светло атрактивни пакети. Така че идеята принципно е добра и дано се реализира.

Може ли това да доведе и до приключване със сагата с компенсаторните инструменти?

Факт е, че това си е един чисто български проблем, наследен и мултиплициран с годините и за жалост все още нерешен, въпреки, че от две години сме член на ЕС. Ако се пуснат срещу компенсаторни инструменти тези пакети, ще се изчерпи и този ресурс и ще се сложи край най-сетне и на този проблем - да не забравяме, че притежателите на такива инструменти са значителен брой и възможностите пред тях не са особено големи. Мисля, че това е добър начин за оползотворяване на инструментите, издадени по реституционни закони, без излишни и допълнителни затруднения за държавата.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България изпратиха на новото правителство някои предложения за промени. Едно от предложенията беше за облекчено отписване на публични дружества и намаляване на административните режими. Как може да стане това?

Идеята за такава промяна в Закона за ценните книжа също не е нова. Тя също е на приливи и отливи. По-сериозно започна да се дискутира, след като през пролетта се извършиха промени в борсовия правилник, които ще доведат до отпадане от борсова търговия на около 200 публични дружества (горе-долу половината от общия брой).

Последиците от това вече са говорени - дружествата хем са публични, хем не се търгуват на фондов пазар, информацията за тях ще е по-трудно достъпна. Също присъстват в портфейлите на институционални инвеститори като пенсионни и взаимни фондове, но поради липсата на пазарна цена за тези дружества именно предвид отпадането им от борсата, на практика тези инвеститори без да имат вина ще изпаднат в нарушения на закона, защото същият ги ограничава да държат активи, които нямат пазарна цена. Подхванат още през пролетта беше диалог на всички заинтересовани страни - борсата като инициатор, браншовите асоциации и виждам, че влизането в сила на тези промени са отложени за октомври месец 2009 г., но така или иначе не е намерено кардинално решение на проблемите - не е съчетано с промени в Закона за ценните книжа. Вярно е, че поради обективни причини законови промени не можеха да се случат досега, но май не са обмислени други възможности.

През пролетта се започна подготовка на конкретни текстове, но за жалост тези промени не се случиха вероятно заради липса на такъв приоритет за миналия парламент в последните седмици от неговата дейност. Дано това да се случи наесен, като вече явно има инициатива за това от страна на Асоциацията на индустриалния капитал. Считам, че трябва да има ново преразглеждане на разпоредбите за отписване на публични дружества, това е факт. Както е и факт, че сред тези дружества има такива, които са в ликвидация или в несъстоятелност, включително има и такива, при които липсва обществен интерес, който да се защитава чрез Закона за ценните книжа - например има еднолични дружества или с по 2-3 акционера, при които няма грам публичност. Възможно е и е разумно да се търси някакво преосмисляне на критериите за отписване, но се надявам в предложението си асоциацията да не залита в крайност - като това да се отписват дружества по чисто математически критерии. Нека да има нови условия за отписване, но това трябва да става след някакви защитни механизми, каквато е процедурата по търгово предлагане. Трябва винаги да се предлага справедлива и разумна цена за акционерите, които ще загубят ползите от публичен статут без да имат отношение и инициатива към тази промяна.

Тук ще се каже, че много от тези дружества са "умрели" и никога по същността си не са се държали като публични. Това е и така, но не е изцяло така. По относително актуални данни почти половината публични дружества трябваше да отпаднат от борсова търговия, но не по своя инициатива или инициатива на своите акционери, а защото не покриват критерии за брой сделки и обем на търговия, без да се вземат предвид други критерии. Същевременно важно е да се знае, че в списъка с нарочените има и дружества, които сами са пожелали да излязат на светло. На тях този статут не им пречи. Това означава, че предвидените в борсови правилник критерии не са достатъчно представителни за това кои и какви дружества трябва да отпаднат или да останат на пазара. Не че по принцип идеята за прочистване на пазара не е добра, напротив - същият е представителен за състоянието на икономиката и затова на него трябва да присъстват добри компании и с потенциал за растеж, но дали това трябва да става по този начин е друг въпрос. А законовите промени също е добре да се случат, като добре е да не се залита в крайности, самоцелно и в угода само на част от участниците в процеса, трябва да е при отчитане на всички страни и последици на този въпрос.

В крайна сметка тази уредба е от 2002 г. и не отчита редица конкретни ситуации, които се натрупаха оттогава в практиката. Но не трябва да се залита в крайности, така че дружества да престават да са публични, само защото математически отговарят на няколко критерия като стойност активи, брой акционери и др. Отпадането на публичния характер следва да е винаги при наличието на достатъчно защитни механизми за миноритарните акционери, както и да се отчитат допълнителни критерии като например дали дадено дружество спазва принципите на корпоративно управление.

* Продължението на интервюто с Димана Раноква четете утре