За шефовете на фирми и за гражданите, които често ползват банкови преводи, ще е добре да се запознаят подробно с новите наредби на БНБ, уреждащи услугите в областта на плащанията. Те бяха приети преди две седмици от управителния съвет на Централната банка, но тъй като някои от текстовете в тях трябваше да бъдат прецизирани, ще бъдат публикувани в "Държавен вестник" в края на месеца. По-специално става дума за Наредба №3 на БНБ, носеща дългото заглавие "За условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти". Казано накратко, конкретизират се записаните в Закона за плащанията правила за парични преводи. В Наредбата са описани правата и задълженията на институциите, извършващи трансфера на пари, както и на лицата, които нареждат преводите или ги получават.

Всъщност тук е мястото да уточним, че

доставчиците на платежни услуги

не са само банките. Лиценз за това могат да получат и търговски дружества, и такива случаи вече има. През ноември 2007-а БНБ издаде на "СЕП България" АД лиценз за оператор на платежна система. Дружеството осигурява размяната на документи и извършването на парични преводи по електронен път - най-вече чрез мобилни телефони. Негови акционери са "Адванс Екуити Холдинг" АД, който е част от финансовата група "Карол" и "Сирма Груп" АД - холдинг, работещ в областта на информационните технологии. Впрочем получаването на лиценз от БНБ за подобна дейност е свързано с изпълнението на цял куп строги изисквания по отношение на информационните системи, квалификацията на мениджмънта, правилата за управление на риска, отчетността и т.н. Контролът върху тези дружества също е много строг и почти по нищо не се отличава от надзора, който БНБ осъществява върху банките.

Важна подробност е, че институцията, които изпълнява нареждане за превод на свой клиент, може да извърши операцията само до размера на наличните в сметката му средства или до размера на предоставения на клиента кредит.

Законът за платежните услуги и платежните системи и Наредба №3 определят

три вида платежни операции

Първият е т. нар. директен кредит. При него клиентът на една банка нарежда парите му да бъдат преведени по посочена от него сметка - собствена или чужда.

Втората разновидност е директният дебит. Става дума за случаи, когато собственикът на сметката е дал съгласие от нея автоматично да се превеждат пари за плащане на негови задължения - например към мобилен оператор, към доставчик на ИНТЕРНЕТ, към топлофикация, водоснабдяване, електроснабдяване и други подобни. Директен дебит може да има и ако собственикът на сметката се е съгласил от нея да се превеждат пари за текущи погасителни вноски по ползван кредит. Преди да извърши превода, банката на собственика на сметката трябва да се увери дали по сметката има достатъчно пари за извършване на исканото плащане. На свой ред фирмата или лицето, което иска да получи парите, е длъжно да предостави документи, доказващи, че има основания да претендира за съответната сума.

Третият вид платежна операция е извършването на

директен паричен превод

При нея не е задължително лицето, което плаща, и човекът, който получава парите, да разполагат с банкови сметки. Тези операции се отнасят най-вече за изпращане на пари чрез системите за незабавни преводи като "Мъниграм" и "Уестърн Юнион". В тези случаи в банката се попълва специален формуляр, в който се посочва получателят на средствата, сумата и специална парола, която знае само човекът, който трябва да вземе парите. После изпращачът ги внася на касата. Десет минути по-късно - след като изпълни съответните процедури, получателят им може да си ги вземе от която и да е банка или финансово дружество, имащо договор с фирмата за незабавни преводи. Бизнесът с такива директни парични преводи е много широко разпространен, особено в държави, където работят големи групи чужденци. Например в Германия, Франция и Великобритания, в които има милиони гастербайтери от Турция, Северна Африка, Близкия и Средния изток, тъй като тези хора редовно изпращат част от месечните си доходи на своите роднини. И у нас

компаниите за незабавни преводи

се появиха в момента, в който много българи започнаха да си изкарват прехраната в чужди държави. Първи в страната логично се настаниха лидерите в този бизнес "Мъниграм" и "Уестърн Юнион". След тях интерес към пазара ни започнаха да проявят британски, испански и италиански компании. В момента лиценз за подобни сделки притежават "Мъниграм Пеймънт Системс България" ЕООД, "Уестърн Юнион Интернешънъл Банк", Виена, и регистрираните у нас компании "Койнстар Мъни Трансфър (България)" ЕООД, "Мастер Енвиос България" ЕООД, "М Секюрд" ООД и "Чейдж - Център България" ЕООД. В списъка, разбира се, е и "Банксервиз" - дружеството, което осигурява междубанковите плащания в страната, но и разполага със система за незабавни парични преводи.

Развитието на пазара за плащания наложи въвеждането на

специални регулации

отразяващи изискванията на Европейския съюз. Те залегнаха в Закона за платежните услуги. Но конкретните правила, както бе казано, са в Наредба №16, която УС на БНБ прие на 16 юли 2009-а. Изискването е компаниите, занимаващи се с директни парични преводи, да имат начален капитал от минимум 40 хил. лева. За фирмите, които предлагат разплащания през мобилни телефони и други подобни електронни системи, началният капитал е 100 хил. лева. За всички останали, в това число и за компаниите, предлагащи кредитни и дебитни карти, се изисква капитал от 250 хил. лева.

В зависимост от размера на плащанията, които компаниите осъществяват през годината, ще трябва да заделят и допълнително капитал - той е 4% от извършените преводи, ако общата им сума е до 10 млн. лв.; 2.5% от трансферите, когато размерът им е между 10 и 20 млн. лв., и така нататък. Най-големият допълнителен капитал трябва да внасят дружествата, извършващи операции с общ размер над 500 млн. лева. И това не е всичко - допълнителна сума в капитала се внася в зависимост от услугите, които предлага съответната компания. И всички тези изисквания компаниите, желаещи да работят на платежния пазар, трябва да изпълнят до 1 ноември 2009-а.