Хората в Перник са много притеснени след серията от трусове, но щетите не са чак толкова големи. Това е наблюдението на изпълнителния директор на Булстрад Румен Янчев. Компанията е застраховател на Съдебната палата в града и в момента Янчев прави оглед на сградата. Експерти от компанията пък работят и по жилищни сгради, застраховани в това дружество.

Янчев е категоричен, че опитът от силния трус за пореден път трябва да подскаже на държавата, че е абсолютно задължително държавните и общински съоръжения да бъдат застраховани. Идеята за създаването на застрахователен пул е добра, но тя трябва да бъде разписана внимателно в законодателството ни, смята Янчев. По думите му земетресението е основният риск, срещу който трябва да се търси застрахователна защита. Ето какво още каза той:

Общо взето не става дума за много големи повреди. Разбира се, на който е имота, като гледа очертания на пукнатина, паднала мазилка, сметката не му е приятна и в очите на хората нещата са много страшни. Но от гледна точка на експертите, които са наясно с конструктивна част, с архитектурна, много от нещата са дребни, които се случват и без земетресение. Падане на мазилка - когато е лошо положена, естествено,че ще падне, земетресението може да помогне. На тези места, които са такъв тип обекти, няма нещо много, много притеснително. Разбира се, оценка кое колко струва тепърва предстои да се направи, но да, прави впечатление тук повечето стари къщи, минеш покрай тях, почти всички са с паднали покриви, някъде повредени покриви. Но очевидно повечето поражения са в психиката на хората, всички са доста притеснени, още повече че има последващи, затихващи трусове, но това държи напрежението в града високо. Служители, които виждам, от Съдебната палата, те така са се втренчили, че виждат всяка една малка пукнатина, може и от два сантиметра да е, но вече им прави впечатление.

Според Вас нужно ли е да се помисли за законодателни промени, които да направят задължително застраховането на имуществото? Има идеи за катастрофичен пул.

Да се въведе задължителна застраховка за лично имущество е нещо, което много трудно би станало, защото това касае личен интерес. Задължителните застраховки обикновено касаят трети лица - това са „Гражданска отговорност" на автомобилистите, редица професионални отговорности. Когато някой те задължава да си застраховаш имуществото, това вече е доста по-различно и доста по-трудно. Идеята за създаване на такъв пул за първи път сме я лансирали още през 1997 година с оглед на това, че от всички природни бедствия, които можем да имаме в България, сме най-безпомощни срещу земетресението. Второто нещо е, че се намираме в земетръсна зона, следователно, ако ще се върви към реализация на такава идея, това трябва да стане първо много внимателно, при определени условия и да не се изтъква много, че това е задължително. А пък първо трябва да се реши въпросът държавата как застрахова имуществото си, което притежава, респективно и общините, защото много магистрали, мостове, тунели според мен нямат застраховка. И преди да се дава задание какво да правят гражданите, трябва да се погледне какво прави държавата за това нещо. Идеята, която сме лансирали навремето, предполагаше смесено участие на държавата и хората в застраховката на риска земетресение. При по-сериозни щети загубите много трудно биха се възстановили, ако щете и от отделни застрахователи. Ако някой ви казва, че можете да си купите застраховка за 20 лв. и ще имате имуществото си застраховано за 30 000 или 50 000 лв., това звучи малко смешно, защото ако имаш повредени 10 000 обекта с тази сума, опитайте се да умножите 10 000 х 30 000, ами много става и такъв застраховател в нашата мила родина няма, който би могъл да издържи. Тоест такива неща звучат малко несериозно.

Ако Ви разбирам правилно, Вие смятате, че ако започнат да се правят такива законодателни промени, първо трябва да се започне от задължително застраховане на държавно и общинско имущество.

Да, ами вижте какво се случва сега, за застраховка на това имущество се минава през обществени поръчки в зависимост от стойността на имуществото, което подлежи да бъде застраховано. Второ, учудваме се, че общинска собственост няма застраховка. Ами първо трябва да се види такива средства в бюджета на тези общини предвидени ли са, те част ли са от републиканския бюджет или не са, защото когато се дойде до момента държавата да покрива всичките загуби, тя има специализиран фонд, който е от 50-60-70-80 млн., но това не може да покрие всичките земетресения и глупави наводнения, които се случват, където определено грешката е човешка, а не толкова на природата.

След това, ако се намери разумната формула, по която и хората, и държавата да участват, за да се направи такъв пул, защото някой трябва да седне и да сметне каква е експозицията в даден район като Перник, Стражица, или Северното Черноморие, София, Кресненското дефиле при едно силно земетресение имущество на каква стойност би било засегнато и повредено. Защото с тези пари, които ще се съберат, след това идеята е да се купи съответното презастрахователно покритие някъде на известните ни пазари - в Лондон, Германия, Швейцария или където и да е другаде, и ако се случи нещо такова, възстановяването на загубите да идва от чужди застрахователи, да не се харчи наш национален доход, а чужд, но преди това и ние ще сме платили нещо. Така че държавата по този начин може да си спести значителен обем харчове.

Според Вас ще има ли застраховател, който да бъде готов да застрахова постройки както например днес министър Дянков описа една от детските градини в Перник, че била бивша конюшня, ще има ли застраховател, който да иска да поеме този риск?

Не, едва ли. Едва ли, защото в сградите има и известна категоризация в България. Някои определено не подлежат на застраховка. Как да застраховаш кирпичена постройка, която се явява било място за живеене, било стопанска постройка или нещо друго. При едно земетресение те първи ще си отидат. Така че застрахователите имат два инструмента - единият е такъв тип постройки да не попадат в групата на обектите, които могат да се застраховат, а другият вариант е тъй като най-вероятно пораженията в такива сгради ще са по-големи, цената, на която ще се направи застраховката, ще е доста по-висока.

На въпрос а защо нямате застраховка на имуществото, хората отговарят ами, защото нямам пари.

Който смята - то и сега се случва така - че неговото имущество е на по-голяма стойност и той има нужда от по-широка застрахователна защита, такъв човек няма да си купи застраховка за 30 лв., а за 300 лв. или 3000 лв. и така неговия си проблем той го решава. Въпросът е как ще се реши проблемът на тези хора, които си правят застраховка за 20 или 30 лв., но същите тези пък ще трябва да знаят, че ако настъпи събитие, не трябва да очакват 30 000 или 50 000 лв. обезщетение, а ще получат 1000 лв., 2000 лв., 500 лв. или не знам колко, има начини това да се смята. В момента по-скоро е заблудата, че като дадеш 20 лв., си застрахован отвсякъде. Такъв филм няма.