Според последните данни на статистическия институт, в България през 2010 г. са родени 76 105 деца, или с 5443 деца по-малко по сравнение с 2009 г. В процентно изражение, раждаемостта у нас за една година е спаднала с близо 6.7%.

Все пак спрямо годините в периода 1995 – 2007 г., броят на родените през 2010 г. деца остава по-голям. През 2008 г. също е имало повече родени деца, отколкото през 2010 г.

Тези данни показват, че има разколебаване в готовността на младите българи да имат деца. Логично е да се заключи, че решението за първо или повече деца се влияе и от икономически фактори, а спадът на доходите на българите с 1.4% през 2010 г. несъмнено е изиграл своята негативна роля.

Детската смъртност е основен показател за качеството на живота в една държава. По сравнение с резултатите от 2009 г., през миналата година се наблюдава влошаване: от 9 промила на 9.4 промила. Според НСИ, това се дължи на намалелия брой живородени деца.

Трябва да се отбележи, че сравнение на Евростат за 2009 г., откогато са последните обобщени за ЕС данни, показва че по детска смъртност сме на най-лошото предпоследно място след Румъния.

При 9 деца на 1000, които са умрели 1 година след раждането си в България през 2009 г., средното за Европейския съюз от 27 държави значение е 4.3 деца, а в еврозоната 3.6 деца.

На 1000 живородени момчета в България през 2010 г. се падат 944 момичета. В градовете са били родени 57 077 бебета, а в селата 18 436. Коефициентът на раждаемост през 2010 г. спада както в селата, така и в градовете.

В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4 промила, София (столица) – 11.9 промила, Варна – 11.5 промила и др. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8 промила.

През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария – обяснява НСИ.

През последните три години се наблюдава най-висок коефициент на плодовитост от 1991 г. насам – отбелязват още статистиците и анализът им сочи, че това, съчетано с намалелия брой на жените във фертилна /детеродна/ възраст означава, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания.

Тоест, българките са изчаквали да има икономическо подобрение, преди да родят. То най-сетне дойде, с влизането ни в Европейския съюз, което незабавно се отразява върху раждаемостта през 2008 г. и особено през 2009 г.

Но кризата, с очакваното закъснение от 1 година, отново обезкуражава бъдещите родители в България. На този фон трябва да се разгледа критично решението на финансовия министър Симеон Дянков за увеличаване на осигурителния стаж при изплащане на майчинство.  

Българката през 2010 г. средно ражда на 26.2 години, сключва брак малко по-рано, средно на 26.9 години. За сравнение, през 1995 г. тя е раждала и се е женела съответно на 22.2 и 22.6 години.

Българчето, което се е родило през 2010 г., може да очаква, че ще живее средно 73.6 години /70.0 години при мъжете, а при жените 77.2 години/.

През 2010 г. в България са умрели 110 165 души.