Между 167 млн. евро и 74 млрд. евро може да спечели България от добива на шистов газ, според анализ на Института за пазарна икономика, публикуван по повод оповестеното вчера решение на американската петролна компания Chevron да се изтегли от страната.

 

От ИПИ са разработили 4 сценария за проучванията и добива, започващи от ограничени сондажи, които не откриват находища с търговска стойност и се стигне до осъществяване на очаквания пълен потенциал по отношение на шистовите залежи на природен газ.

 

В първия случай инвестициите в размер на 256 млн. евро ще създадат 530 работни места и ще донесат 23 млн. евро на държавната хазна, генерирайки добавена стойност от 167 млн. евро през следващите 10 години.

 

При най-оптимистичния сценарий ще бъдат инвестирани близо 27 млрд. евро. Те ще допринесат за увеличението на добавената стойност в икономиката със 74 млрд. евро, благодарение на добива на шистов газ и ще вкарат в хазната 18 млрд. евро, създавайки 39 хил. работни места.

 

Реалистичният сценарий на ИПИ за ограничен добив също звучи много добре, като предвижда инвестиции от 9.5 млрд. евро, над 25 хил. нови работни места и ръст на брутната добавена стойност в икономиката с 28.5 млрд. евро.

Изчисленията са направени за период от 40 години, от които 10 години проучване на запасите, и 30 години добив и растящо потребление на природен газ.

Българската икономика и гражданите, които сега плащат висока цена в сравнение с получаваните доходи, най-вероятно ще спечелят от добива на природен газ от шисти в страната, смятат анализаторите на ИПИ.

България наистина изостава в проучването на запасите си от природен газ, което заедно с липсата на информация за потенциалните ефекти може да отблъсне потенциалните инвеститори.

От ИПИ отчитат директните, индиректните и индуцираните въздействия от изследването и производството на природен газ от шисти върху икономиката, заетостта, постъпленията от данъци за държавата и за местните бюджети, както и вероятните странични ефекти от диверсификацията на енергийните ресурси и енергийната сигурност на страната.

За жалост анализът пропуска екологичните разходи за добива от шисти, които могат да бъдат ограничени или да надхвърлят ползите за икономиката в зависимост от спецификата на шистовите залежи. Всъщност възможната висока екологична цена е основната пречка пред проучванията за шистов газ в България.

Малката територия на страната, както и зависимостта на регионите с предполагаеми залежи от шистов газ в Североизточна България от подпочвените води, както за напояване, така и за питейни нужди, правят хидравличното разбиване твърде рисковано начинание.

А стойността на земеделската продукция в района, където се готвеше да сондира Chevron, за период от 40 години надхвърля многократно очакваните положителни ефекти от добива на шистов газ дори и при най-оптимистичния сценарий на ИПИ.