Все още не е ясно кога България ще се присъедини към единния банков надзор за еврозоната, който ще заработи от 1 април 2014 г.

“Няма взето политическо решение по този въпрос”, съобщиха от министерството на финансите. От БНБ смятат, че е логично България да се присъедини към него в момента на влизането ни в еврозоната.

Преди ден държавните и правителствени ръководители от ЕС благословиха създаването на единен надзорен механизъм за банките в еврозоната, отворен и към страните извън нея. Той предвижда ЕЦБ да контролира пряко най-големите 150-200 транснационални банки в еврозоната от общо 6000, но ще може да се намесва при нужда в по-малките, които остават под наблюдението на националните надзорни органи.

Българската позиция, предварително съгласувана между правителството и БНБ и защитена по време на дебатите в Брюксел, е била в подкрепа на единния банков надзор като средство за стабилизация на единната валута, обясниха вчера от БНБ.

Освен това по време на преговорите на финансовите министри във формат Екофин България е постигнала възможния максимум, според БНБ, и ще има равен глас с останалите страни членки в Европейския банков орган (ЕБО), чрез принципа на така нареченото “двойно просто -мнозинство”.

“Участвайки в ЕБО, България чрез БНБ ще участва в процеса на изработване на надзорните правила в целия Европейски съюз на равна основа с другите страни членки”, обясниха от централната банка.

От финансовото министерство допълниха, че двойното мнозинство означава необходимост от мнозинство не само сред държавите от еврозоната, но и между тези извън нея, за да се вземе решение.

Премиерът Бойко Борисов коментира, че всички държави извън еврозоната ще искат да участват в общия надзор. Извън него остават Великобритания, Чехия и Швеция.

“Ще цитирам канцлера Ангела Меркел, че това, което подписваме днес, след 10 г. ще се приеме като едно от най-важните решения, които е вземал съюзът”, каза Борисов.

Единният надзор е основата на бъдещия банков съюз. До юни еврозоната трябва да има и другите му два елемента - единен механизъм за оздравяване на банки, който се основава на вноски от финансовия сектор, а не от данъкоплатците, и хармонизирани схеми за защита на депозитите, решиха още лидерите на ЕС.

До юни догодина председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой и ЕК трябва да представят на лидерите на ЕС проект за “пътна карта” със следващите компоненти на по-интегрирания икономически и валутен съюз. Те включват рамка за координиране на националните реформи, “социално измерение” на съюза, включващо социален диалог и индивидуални договори за икономическата политика между държавите членки и европейските институции.

Срещу изпълнението на задълженията си по тях страните ще имат достъп до “механизъм за солидарност”, т.е. фонд, който да ги подпомага в случай на затруднения.
Германската канцлерка Ангела Меркел уточни:

“Говорим за много ограничен бюджет. Не трицифрена сума в милиарди, а по-скоро 10 или 15, или 20 млрд. евро.” Системата ще е задължителна за страните в еврозоната и отворена за тези извън нея.