Българският бизнес вече не зависи само от това как гласуват  българските избиратели, но и от това как гласуват германските или гръцките избиратели, посочи председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев в изказването си пред Шестата годишна среща на бизнеса с правителството.

Той отбеляза няколко важни политически разлики на настоящата криза с тази от трийсетте или седемдесетте години,  защото съчетава недоверието и към пазара, и към държавата. Това е тежък момент, защото е трудно да се формират позитивни очаквания на хората, отбеляза Кръстев. По думите му по различен начин се преживява кризата в различните страни по света - в България, в Австрия или в Гърция.

В резултат на това, правителствата са изправени пред тежка задача - да кажат на пазара, че кризата не е толкова тежка, от една страна, а от друга страна, трябва да кажат на хората, че кризата е много по-тежка, за да разберат те, че трябва да бъдат готови да жертват нещо. Това създава огромен политически проблем и той не е възможен да се случи, ако групи извън правителствата, като синдикати и бизнес не се опитат сериозно да говорят за това какво се случва в Европа, а не само в страната.

Имам своите притеснения за политическата стабилност на създадения пакт за финансова стабилност, заяви Кръстев и отбеляза, че вижда опитът за дисциплинирането на Южна Европа подобно на акта на демократизиране на Източна Европа.

Разликата в двата процеса обаче е в няколко посоки - позитивните очаквания, които имаше Източна Европа от емократизацията; нямаше легитимен език, на който да се атакуват реформите, защото всички критики на реформите звучаха като комунистическо говорене. В Източна Европа получихме неща, дори на ранен етап като свободно пътуване, свободна преса, а Южна Европа на този етап не получава нищо, освен готовността на другите да разделят риска от собствените им проблеми, посочи политологът.

По думите му това, което се наблюдава в ЕС, е като преминаване от католицизъм към протестантство - досега можеше да се живее и с разкаяние, а сега вече ще има и наказание.

На срещата с бизнеса премиерът Бойко Борисов заяви, че България твърдо ще участва в Пакта  за финансова стабилност. Разчитаме на всички партии в парламента да го подкрепят, каза Борисов. Хубаво ще де да покажем на Европа, че сме  една  сплотена нация по този важен въпрос, каза той.

През последните седем - осем месеца има извънредна активност,  защото се вижда че има проблем в ЕС.  Преди години още се е знаело, че Маастрихтското споразумение не се спазва и постепенно са идвали все по-популистки партии в Европа. Година след година всяка политическа партия  е рушила устоите на Европа с обещания, които не може да бъдат изпълнявани. Звучи много добре да кажеш на хората, че ще се пенсионират млади и че ще се
вдига размерът на пенсиите или пък на заплатите, но в един момент парите свършват. Държавите с дълг  от 130 - 140 процента от БВП  са живели на кредит, който не могат да си позволят, посочи Борисов. Трябва да оценяваме това, че нашият народ е дисциплиниран, сами си заложихме приоритети, които сега ще влязат в Пакта за финансова стабилност на ЕС, подчерта той.

Давайки проектобюджета си на ЕК за  съгласуване, не е отказ на суверенитет. Другото важно нещо е  да запишем в Конституцията държавният бюджет да няма дефицит по-голям от 3 процента от БВП, подчерта Борисов.

Важен приоритет е и работата на електронното правителство. Тази мярка подпомага бизнеса и хората и  е основна пречка на корупцията, каза Борисов. 2010 година беше годината на Росен Плевнелиев, с инфраструктурните проекти, 2011 година е на Симеон Дянков с финансовата стабилност, а 2012 година трябва да е годината на Трайчо Трайков, с  проектите в енергетиката и туризма.

Премиерът се обяви категорично против предложенията на бизнеса за узаконяване на незаконни строежи.

/БТА