За хората от финансите има едно задължително място за посещаване в Лондон - Лондонското сити, разбира се. Но ако случаят ви отведе за по-дълго на Острова, отделете време да се насладите и на Canary Wharf - едно местенце, което ще ви накара да мечтаете.

 

 

Нагазил във водите на Темза, Canary Wharf някога е бил едно от най-натоварените пристанища за посрещане и изпращане на товари. Идеята да го превърнат във финансов център с небостъргачи от стомана и стъкло се ражда преди малко повече от 20 години. Реализацията й минава през недоволство от страна на местните, които не искат облика на стара Британия да се променя, а после и през банкрут на компанията, заела се да строи на площта от 1.3 млн. кв. м. Всичко потръгва, когато през 1995 година се създава обединението от строителни предприемачи Canary Wharf Group и големи инвестиционни банки се доверяват на проекта.

 

 

Днес кварталът е най-големият съперник на Лондонското сити по привлекателност за големите финансови компании. Офиси там имат гиганти като J.P. Morgan, KPMG, PricewaterhouseCoopers, Morgan Stanley, Credit Suisse, HSBC, Citigroup, Barclays, Thomson Reuters.

 

 

Ежедневно в Canary Wharf се изсипват над 90 хил. души, които работят във финансовата индустрия, концентрирана в квартала. Повечето от тях идват на работа с градски транспорт - с метрото по Jubilee line, с DLR надземните влакчета или със симпатичните червени автобуси.

 

 

Има и много велосипедисти, които карат до работа с костюм и маратонки. Маратонките после се сменят с официални обувки.

 

 

 

В зоната има и велосипеди под наем, които се ползват срещу въвеждане на данни от кредитната карта. Имаш право на безплатни минути, но излиза скъпичко, ако не оставиш колелото на някоя от докерските станции. Сигурно за това много не ги ползват.

 

 

В сградите пушенето е забранено, така че пристрастените към порока могат да го правят навън, но съобразявайки се с очертаните в червено зони.

 

 

Истинско преживяване е обедната почивка, когато хилядите офис служители излизат от небостъргачите, за да си вземат сандвич и да го изядат седнали на тревата. Опашките пред павилионите за храна са огромни, но пък никой не се прави, че бърза. Все пак това е добро място да си побъбриш с колегите, тъй като в офисите не е място за лични разговори или дебати на висок глас.

 

 

В края на работния ден множеството добре облечени, млади и забързани хора отново се насочва към метрото. На ескалатора всички стоят отдясно, за да може онези, които бързат повече, да минат от лявата страна на стъпалата.

 

 

Любопитен факт за спирката на Jubilee line е, че може би тя е първата в Лондон, на която са поставили допълнителни предпазни врати, които се отварят когато спре влака. Причината е, че в разгара на финансовата криза през 2008 година е имало много случаи на хора, хвърлили се пред идващия влак. Сега с тези предпазни врати на самоубийците им е малко по-трудно.

 

 

Вместо направо вкъщи, финалът на един работен ден може да ви отведе в някое от ресторантчетата около Темза, които точно по това време на деня са препълнени с хора. Ако няма място за вас точно в този момент, може да си запишете час да ви се обадят по телефона, когато се освободи маса. През това време алеите наоколо предлагат възможност за разходка с изглед към Ситито.

 

 

Традиционният fish and chips в заведение излиза около 10 - 14 паунда, а голяма бира е 4 - 6 паунда.

 

 

За по-късните часове може да се подслоните в някой от близките пъбове. Всеки един от тях претендира, че е най-старият в околността.  В лондонските пъбове традицията е да се пие прав, без мезе. Ако някой от компанията поръча бири за всички, то и вие е добре да върнете жеста като почерпите цялата компания. Което може да ви накара да останете в пъба и до доста късно през нощта.