Навсякъде в страната ВиК инфраструктурата е амортизирана, а бумът в строителството от последните години открои като проблем и ниския капацитет на водоснабдителните и отводнителните съоръжения.

Откъслечните информации за отделни проекти по модернизиране на съоръжения в различни общини са показателни за това, че воля за полагане на усилия в тази посока не липсват, нито пък средства, каквито фондовете на Европейския съюз отпускат.

Решаването на проблема на парче обаче не е изход, а с напредване на годините, сметката за подновяване на ВиК инфраструктурата продължава да набъбва от 6 на 10 млрд. евро.

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в република България посочва кои проблеми трябва да се решат, за да се използват максимално съществуващите възможности. Те са част от дискусията на DarikFinance за проблемите в сектора, който е в ресора на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Какви са основните проблеми, които спъват инвестициите в подновяване на ВиК инфраструктура по общините в България и реализирането на проекти като например пречиствателните станции?

Много са проблемите и по тежест са различни за различните общини, но най-важните са следните:

- Разплитането на пъзела със собствеността. За да се подготвят качествени проекти, общините трябва да разполагат с пълни данни за състоянието на ВиК мрежата – техническа информация, параметри и т.н, както и с достатъчно експертиза. Тази информация към настоящия момент е собственост на ВиК операторите, които са държавни търговски дружества. В този смисъл дълго отлаганите промени, които станаха факт едва в края на мандата на предишното Народно събрание, бяха крайно наложителни.

- Ресурсната осигуреност. На първо място, общините имат необходимост от наличен финансов ресурс преди подаването на проектите – за предпроектни проучвания, техническо проектиране, финансови анализи и др. Частично този проблем може да се реши чрез ресурс от Фонд ФЛАГ, но досега поради разногласия с Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда” тази възможност не се използваше. Вторият проблем е процентът н а съфинансиране, който общините трябва да осигурят. На практика безвъзмездните пари от европа се намаляват с размера на приходите, които инвестицията във ВиК инфраструктура ще донесе за 25 години напред. Така общините трябва със собствени средства да финансират тази разлика, а приходите от цената на услугата се събират от ВиК операторите. Трети проблем относно ресурсната осигуреност са ненавременните авансови и междинни плащания от Управляващия орган на Оперативната програма към общините, които вече имат сключени договори. И не на последно място е неяснотата в третирането на ДДС и амортизационните отчисления, които допълнително увеличават търсеното от общините съфинансиране.

- Определянето на ясни национални приоритети, които ще позволят разработването на адекватни регионални и местни политики в сектора.

- Проблеми с експертизата в областта на технологиите за пречистване на води. Много често консултантите, с които работим, предлагат остарели и скъпи технологии, които биха довели до големи експлоатационни разходи и от там – до висока социална цена на инвестициите. Изобщо въпросът с натоварването на потребителите след изпълнението на тези инвестиции все още се подценява. Общините невинаги имат експертно знание, което да е достатъчно, за да се прецени предлаганата от консултантите те4хнология, затова Националното сдружение на общините в република България възнамерява да изгради демонстрационен център, който равнопоставено да представя технологиите на различни фирми и да може да се направи информиран избор.

Какво би могло да се направи, за да се подобри координацията между институциите, от които зависи реализирането на такива проекти?

За координация повече се говори и се полагат усилия, но резултатите все са недостатъчни. Трябва да има ясно разграничаване на отговорностите и задълженията: от една страна на централно ниво между ресорните министерства Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на околната среда и водите, а от друга страна –между централната и местната власт.

Намирате ли, че строителния бум от последните години утежни ситуацията с ВиК инфраструктурата - имам предвид, че се построиха огромни комплекси, без да е разчетено дали различни колекторни и помпени станции ще могат да ги водоснабдяват качествено?

Естествено, че строителния бум поражда инфраструктурна недостатъчност – не само относно водната, а и цялата базисна инфраструктура. У нас все още няма мотивация за инвеститорите да участват в изграждането на прилежащата инфраструктура. Има много добри европейски практики, които могат да бъдат проучени и адаптирани у нас в тази посока.

Смятате ли, че по-малките общини са по-гъвкави в реализирането на проекти по модернизиране на ВиК инфраструктурата от големите общини и защо се получава така?

Не бих казала, че малките общини са по-гъвкави, а всъщност малките проекти са по –лесно изпълними. При тях има по-малко проблеми с отчуждителни процедури, с осигуряване на съфинансирне и т.н. Особено съфинансирането кара общините да бъдат по-внимателни при подготовката на големи проекти. Ясните национални приоритети ще повлияят положително върху инициативността на общините.

ЕС е насочил немалко пари към подновяване на ВиК инфраструктура в България. Какво е виждането ви - активни ли сме по целево усвояване на тези средства?

За изминалите две години общините доказаха че имат висока степен на проектна готовност и висока мотивация да се преборят за европейските средства, чрез които да подобрят качеството на живот в местните общности. Ние успяхме да се вместим във всички срокове и изисквания на Управляващите органи (колкото и трудни за нас да бяха някои от тях), дори подготвихме качествени проекти за повече средства, отколкото са налични до края на програмния период. Към момента ние сме инвестирали огромен финансов ресурс в подготовка на проекти, чието одобрение и изпълнение се забавя по причини, които са извън нас.

Ако погледнете през очите на икономист, не смятате ли, че модернизацията на ВиК инфраструктура е златна възможност в кризата? Имам предвид - в момента суровините са евтини /желязо, тръби/, работната ръка е по-евтина, множество фирми са без работа заради липсата на поръчки.

Разбира се, в условията на икономическа криза по-бързото усвояване на този огромен финансов ресурс наистина е златна възможност. За да я използваме обаче, се изисква пълна съгласуваност на действията на централната и местната власт, а не взаимни оправдания с бездействието на другата страна.

Преди 3-4 години сметката за цялостна модернизация на ВиК мрежата бе за около 6 млрд. евро, сега е 10 млрд. евро. Мислите ли, че е целесъобразно и ефективно към това да се подходи именно сега? В противен случай до какво би довела още 1 година безстопанственост п оотношение на ВиК инфраструктурата?
 
Имам известни колебания относно коректността и обективността на тези данни от гледна точка на потребностите на хората. Всяко отлагане във времето на решаването на проблемите с водоснабдяването и пречистването е недопустимо.