Голямата мечта на българските фермери - да доставят млякото, сиренето, месото и зарзавата си на градските пазари или да ги продават директно от фермите, все още е мираж.

Проблемът е в абсурдни чиновнически изисквания към дребните фермери. Това стана ясно вчера на кръгла маса за достъпа на производителите до пазара, пише "Труд".

Оказа се, че родните чиновници са написали неработещи правила за храните от животински произход - мляко, месо, яйца, мед, риба, дивеч. В същото време са забравили, че в страната се произвеждат плодове и зеленчуци - за тях липсва регламент за директната им продажба.

Едва вчера проблемът бе открит от чиновниците и аграрният зам.-министър Марина Бракалова се ангажира да сформира работна група, която в рамките на 2 месеца да поправи наредбата.

Директните доставки от фермите са почти мисия невъзможна, ако стопаните отглеждат заедно различни видове животни - например крави и овце, в едно стопанство, каквато е обичайната практика.

Самото определение за ферма в наредбата гласи, че това е "най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни". На това основание Българската агенция за безопасност на храните отказва да регистрира различни видове животни в едно стопанство и посича в зародиш достъпа на такива фермери до пазара, посочи вчера Ивана Мурджева от Сдружението на малките семейни ферми.

"На малките ферми се поставят тежки изисквания. Например мандрите трябва да имат отделни помещения за приемане на млякото, за преработката му, за съблекалня за персонала. Това са изисквания за средно предприятие, непосилни за дребните стопани", добави Мурджева.

Най-големият парадокс е, че от дребните стопани се очаква да предлагат само краве сурово мляко, което отговаря на евроизискванията за суровина. От малките се изисква в суровото мляко за директна доставка микроорганизмите да са до 100 000 на милилитър, а на соматичните клетки - до 400 000 на мл.

Такива изисквания не се поставят дори на промишлените мандри и на тях им се разрешава да преработват неотговарящо на ЕС мляко, ако продават стоките само на нашия пазар.

Дребните фермери са категорични, че родният чиновник защитава интересите само на големите преработватели. И цитират текстове от наредбата, която не позволява на пазара да се предлага цялата продукция на стопаните.

Дребните фермери настояват за данъчни преференции каквито ползват колегите им във Франция. "Имаме предложение малките земеделски производители да бъдат освободени от 10% корпоративен данък и да бъде въведен патентен данък, който не зависи от оборота, а е фиксиран.

По този начин независимо какъв оборот реализира един малък производител, той си е платил и така е разпознаваем и коректен към държавата", предлага Мъгърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели.

"Германските фермери имат право да продават свободно на клиенти дори непастьоризирано мляко", разказва пред "Труд" потомственият млекопроизводител Харие Кемена.

"Длъжни сме да информираме купувачите, че трябва да сварят млякото, а отговорността как го консумират е тяхна", добавя той.

Фермата на Кемена в околностите на северния град Бремен съществува от 1560 г. Той продава литър пастьоризирано мляко по 1 евро, а ако клиентът не си носи бутилка, му таксуват и по 80 цента допълнително.

"Имаме клиенти от Полша, Турция и Русия. Те правят сирене и кашкавал с нашето мляко, докато с купешкото това е невъзможно", обяснява Кемена.

Качеството на продукцията се следи с инспекции от санитарните власти - всяка година във фермата има поне една планова и две изненадващи проверки.