Citigroup и Wells Fargo връщат получените от американското правителство спасителни средства.

С това доста по-рано от предвиденото се слага край на финансовата подкрепа за най-големите банки в САЩ, която тежеше на гърба на американския данъкоплатец. Финансовите институции пък се надяват да паднат част от регулациите, които администрацията им наложи заради отпуснатата помощ.

Американският финансов министър Тимъти Гайтнър на свой ред коментира, че връщането на държавната помощ от страна на Citigroup и Wells Fargo ще позволи на правителството да намали инвестициите си в банковите институции с около 75%, като същевременно ще си докара стабилен приход.

Wells Fargo се размина само с една капиталова инжекция в размер на 25 милиарда долара и изтърпя значително по-малко ограничения. Citigroup пък получи повече от 45 милиарда долара на три транша.

След като от Bank of America решиха да продадат акции за 18 млрд. долара, за да подпомогнат изплащането на 45-милиардния дълг към държавата, натискът върху Citigroup и Wells Fargo да се разплатят с държавата се увеличи.

Експерти коментират, обаче, че и американското правителство, и банките поемат риск, като прекратяват действието на спасителната програма за банките (TARP). Според анализатори, ако догодина икономиката на САЩ отчете спад, вероятно ще се наложи нова правителствена спасителна акция, за да се избегне катаклизъм от мащаба на Lehman Brothers.

Американските банки дават ясен знак, че също са загрижени за състоянието на американската икономика. Затова те продължават да свиват кредитните си портфейли и да инвестират в по-ниско рискови активи, въпреки призива на президента Барак Обама да се разшири кредитирането на малкия и среден бизнес в САЩ. Reuters