Цветан Василев, бившият мажоритарен акционер на Корпоративна търговска банка определи обвиненията за източване и квалифицирането на финансовата институция като пирамида за абсурдни.

В публикация на личния си сайт банкерът заявява: "Дали е забравен фактът, че акционери в "пирамидата КТБ" с над 40% кумулативно участие са Държавният Резервен Фонд на Султаната на Оман, инвестиционното подразделение ВТБ Капитал на втората по големина руска банка и застрахователният гигант "Дженерали"? Дали някой сериозно мислещ човек би допуснал, че тези институции са инвестирали в пирамида? За незапознатите ще кажа само, че процесът на дю дилиджънс на Оманския фонд продължи почти една година".

Василев подчертава, че "КТБ е единствената българска банка, емитирала успешно свои облигации на международния пазар" и едва ли "облигационерите са изкупили книжата на банката, без да прегледат обстойно надлежно подготвения проспект на КТБ, който отразява реалното й финансово състояние".

"Не разбрах как точно съм източвал банката, след като тя за целия период е капитализирана с над 640 млн. лева и над 200 млн. подчинен срочен дълг. Разпределеният дивидент е в размер на 30 млн. лева", пише Василев, като добавя, че той е платил като физическо лице и като собственик на "Бромак" близо 40 млн. лева данъци.

Според банкера инвестициите в следните компании ясно показват, че КТБ е финансирала реални бизнеси, а не кухи фирми  - "бушони", с парите на вложители си:

77% от Виваком – по реални пазарни оценки и оферти преди 20.06.2014 година, а дори и след това, този дял от компанията е на стойност от около 500 млн. евро;

100% от НУРТС – съгласно оферти и реализирана печалба на година компанията е с минимална стойност 150 млн. евро;

97% от Петрол АД – по оценки и оферти минималната пазарна стойност на компанията е 300 млн. евро;

100% от Дунарит АД – при налични договори, годишната реализирана печалба и оборотния капитал на компанията, нейната минимална стойност е 100 млн. евро;

100% от Авионамс – придобиването на неработещата компания от държавата е струвало над 30 млн. евро. Благодарение на преструктурирането, получаването на необходимите лицензи и включването в международни консорциуми, компанията е жизнеспособна и цената ѝ не е по-ниска от 35 млн. евро;

80% от Рубин Плевен – независимо от тежкото наследство след преструктурирането и постигнатите финансови резултати – минималната цена на този пакет би била 35 млн. евро, а заедно с оборотния капитал, предоставен като кредит – 50 млн. евро;

100% СФС Парачин – подобна ситуация, но при завършване на инвестиционния проект и реализиране на планираната годишна печалба, цена не по-малка от 120 млн. евро;

100% Корабостроителница Русе – налични оферти за 60 млн. евро;

Винарни Телиш и Кастра Рубра – изцяло финансирани от банката, с минимална пазарна стойност 50 млн. евро (плюс наличното вино на стойност 25 млн. евро);

Завод за хартия Костенец – инвестиции от страна на банката на стойност 50 млн. евро. Независимо от неадекватната политика на КЕВР, при планирана печалба от 6 млн. евро на година, реалната цена не би била по-ниска от 60 млн. евро;

Газоразпреносни и газоразпределителни компании CNG Марица и Метамодул – при инвестирани над 15 млн. евро и наличния потенциал, оценката не е по-ниска от вложените инвестиции;

Газова централа Хасково с участие на американски инвеститор – инвестирани над 20 млн. евро;

Недвижими имоти (в т.ч. хотели, хотелски комплекси, търговски паркове, имоти, вкл. ИПК "Родина") - на стойност не по-малка от 350 млн. евро.

"Сигурно бих могъл да продължа с този списък, но едва ли е необходимо. Само дотук стойността на активите, контролирани от КТБ е над 1.8 млрд. евро. Покриват ли те онези "бушони", или не?