Ако попитате финансовият министър Симеон Дянков „как ще ги стигнем швейцарците”, вероятно той ще ви отговори: „с данъчен референдум”. След като представи успехите в икономическата и финансовата политика на страната пред депутатите, Дянков хвърли и няколко идеи за бъдещето – промените в преките данъци ще се решават с референдум, а цялостната бюджетна политика ще се води на базата на фискален борд.

Промяната на преките данъци може да бъде одобрявана от народа пряко – чрез референдум. Предложението дойде лично от ресорния вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков. Така за първи път от доста време насам получи одобрение на Синята коалиция или поне от съпредседателя й Мартин Димитров. “Категорично “за“. Това е правилно, защото така се намалява възможността, като дойде едно правителство да започне да вдига данъците, особено преките”, коментира той.

На въпрос дали няма опасност България да остане без данъци при референдум, Димитров отговори: “В Швейцария е така, а има данъци.”

Бившият финансов министър Пламен Орешарски видя в идеята за данъчен референдум повече популизъм, отколкото практическа приложимост. “Тази идея ми се струва доста екзотична. При това в Швейцария не е точно така. Вярно е, че там референдумите имат доста водеща роля, но не и по отношение на размера на данъците. А това е неосъществимо, тези добри идеи, които са нереалистични. Така бих я оценил”, каза Орешарски. “Страхувам се, че след един потенциален референдум можем да се окажем без данъци. Аз и по друг повод съм казвал, че има само една по-голяма опасност от левия популизъм и това е десният популизъм, защото за разлика от левия, десният е много по-завладяващ, например да няма данъци“, коментира бившият финансов министър.

Икономистът от “Индъстри Уоч” Лъчезар Богданов също определи идеята като „невъзможна” за реализиране и постави въпроса – вярно е, че народът има право да управлява сам държавата си, но има ли нужните знания и опит да се произнася по данъчната политика? “Първият проблем е, че данъчната система е комплексна, от една страна, тоест винаги трябва да се мисли за всички данъци като цяло, и второ, защото данъците са инструмент за финансиране на разходите, тоест колкото повече правителството иска да харчи, толкова повече данъци трябва да събира  и обратно. Така че много е трудно да се изведат един или два ясни въпроса, ясни алтернативи, които да изчерпат възможностите. Някак си няма как да питаме хората в референдум ниски или високи данъци искате. Трябва да ги питаме нещо конкретно. Така че ние няма как да изброим в един потенциален референдум всички възможни алтернативи. Вторият съществен въпрос е, че всички имат право на глас, но в крайна сметка много малка от българите с право на глас плащат например корпоративен данък. Сигурно 90 процента от населението нямат никаква представа върху какво се дължи той, кой го плаща, каква е тежестта, как това влияе върху бизнес средата. Как очакваме тези хора да се произнесат върху данъците, които фирмите плащат върху печалбата си? Това не е като дебата за и против смъртното наказание или нещо такова, когато очевидно имаме ясна алтернатива, имаме дилема. Или например, ако става въпрос да речем за магистралите, да се пита винетки ли да се плащат или тол-такса на база изминати километри, това е също горе долу ясна алтернатива. Но в случая с данъците е много сложно и няма как да включим всички въпроси, затова ще трябва да направим референдум със сто въпроса или сто референдума”, коментира Богданов, като допълни, че примерно за местните данъци би било по-лесно, защото много голяма част от хората плащат такива и са засегнати и тогава би било по-лесно да се направи референдум например за начина на изчисляване на такса смет: дали да е върху данъчната оценка на имота или да е свързана с броя на хората в домакинството или да е обвързана с количеството изхвърлен боклук“, каза Богданов. 

И за да не оценяваме идеята само със „за” и „против”, нека попитаме специалист доколко Конституцията разрешава промените в преките данъци да бъдат одобрявани чрез референдум. Ето какво каза депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов:

“Действащият закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното управление позволява да се проведе референдум, независимо по чия инициатива, по данъчни въпроси, но не по конкретния размер на данъците, тъй като те са изключително правомощие на парламента, който обсъжда и решава този въпрос чрез бюджета, защото детайлите на данъчното законодателство и бюджета са един пакет, който не може да бъде решаван сам за себе си извън общата маса на приходите и разходите. Но е възможно например да се постави въпросът дали да бъде запазено или отменено така нареченото плоско облагане, тоест дали да се премине към прогресивно облагане на доходите. Възможно е също и в областта на косвените данъци да се разисква пряко и да се решава от гражданите въпросът дали да се въведат диференцирани ставки за различните стоки и услуги или да има единна ставка. Така че това са въпроси, които могат да бъдат предмет на пряко допитване. Но министърът не е информиран в тази част и не би могло при нас в България. Това са изключения само в някои държави, където е възможно и за местните, и за националните данъци да има…

А защо не би могло с една законодателна поправка?

Не, със законодателна би могло, защото Конституцията не се произнася непосредствено по този въпрос, но обикновено и страните, които практикуват от време на време пряката демокрация, това е все пак определен финансов план: бюджетът с конкретните приходи, идващи от данъците. Тоест хората не могат поотделно да решават такива въпроси, защото те рефлектират върху всички средства, с които оперира правителството и затова ние потърсихме такъв вариант, който да не изолира гражданите, но все пак те да се произнасят по принципните въпроси на данъчната политика, а не по конкретните размери“.

Идеята за референдума заглуши отзвука от намерението на кабинета за друга законова промяна, която ще окаже сериозно влияние върху финансовата политика на страната – въвеждането на фискален борд. Идеята от време на време се подхвърля в общественото пространство, от началото на кризата – все по-често.

“Най-същественото, което трябва да се направи, е да се ограничи правителството да харчи с дефицит, защото то на практика прехвърля тежестта от решенията днес върху поколенията утре. Тоест политиците извличат ползите от рязането на ленти и социални разходи за пенсионери, болни и социално слаби, докато дълговете се трупат и в един момент ще трябва да се плащат в бъдеще от хора, които може би дори не са участвали в този процес в този момент - след 10, 20 или 30 години. В центъра на един такъв пакет от ограничения трябва да бъде лимитиране на дефицита. Всъщност най-приемливото и близко да здравия разум решение е да се приеме балансиран бюджет и да се изброи много ясно в какви екстремни случаи може да бъде нарушавано това правило, тоест да има дефицит. Трябва да имаме по-строги от Маастрихтските критерии, те са сами по себе си компромис с някои от правителствата в Европа, които тогава, дори преди кризата имаха проблеми с това да ограничат разходите и да си дисциплинират бюджетите“, каза икономистът Лъчезар Богданов.

Остава въпросът: ако ще има фискален борд, ще бъде ли той буфер срещу безумни харчове или ще върже ръцете на финансовия министър, независимо кой е той? И още – ако ще ни питат за преките данъци, защо да не даваме мнението си и за косвените? Отговорите ще дойдат, когато текстовете на законодателните промени бъдат представени официално, а дотогава на нас ни остава да се надяваме, че това не е поредната идея, която е пусната в общественото пространство и след това – забравена, неосъществена или трансформирана до неузнаваемост.