Да бъде направен анализ за въвеждането на минимална работна заплата по браншове. За това ще настоява председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. В предаването „Денят" на Дарик Стоянова заяви, че трябва да се направи сериозен анализ за ефекта от евентуалното цялостно увеличаване на минималната работна заплата от 240 на 270 лева, за което настояват от социалното министерство.

Стоянова подкрепи вдигането на ДДС - ставката за туристическите услуги, тъй като секторът не може да има преференции, въпреки че е един от най-важните за страната.

Ето какво още каза Стоянова за предстоящите промени в данъчните закони.

Нека започнем с промяната, която може би предизвика най-острата реакция на бизнеса. Това е увеличението на ДДС върху част от туристическите услуги. Скокът е от 7 на 14 процента. Какво наложи това?

Първо, това дали скокът ще бъде от 7 на 14 или на някаква друга цифра, или на 20, ще се решава тепърва. Искам обаче да обясня какво предизвика този дебат за туристическата услуга. 2007 г., когато беше, така, приета единствената преференциална ставка, тя се отнасяше именно за туристическите услуги за организирани туристически пътувания. Именно те получиха това облекчение от 7 процента, като, ако се разровим в архивите и видим какви бяха мотивите на тогавашното управление, ще прочетем, че става дума за стимулиране и привличане на чуждестранни туристи. Едновременно с това с високата единна ставка, с която се облагат всички други български стоки и услуги - 20 процента, останаха да се облагат туристическите услуги на неорганизираните туристи, т.е. когато ние с вас отидем на българското Черноморие на почивка, ставката, която плащаме за тази услуга, е 20 процента. Такава е била и такава е и в момента. От Брюксел обаче получихме писмо, в което ни предупреждават, че ще започнат наказателна процедура, ако ние продължаваме за една и съща услуга да имаме различно третиране, т.е. различна ставка за услугата, предоставена, в това дали си отишъл организирано на почивка, или си отишъл самостоятелно на почивка. Това изисква да се направят, да се вземе решение именно за уеднаквяване на ставката, която може, от една страна, всички туристически услуги да се облагат със 7 процента, от друга страна, може всички туристически услуги да се облагат с 20 процента, т.е. да се уеднакви в една от двете посоки. Правителството е предложило някакъв междинен вариант от 14 процента, който вероятно, с който вероятно иска, първо, да няма спад на приходите от тази услуга и, второ, едновременно с това скокът да не е твърде голям и да повлияе върху този бранш, който вече много години е единственият преференциално облагащ се бранш. Мисля, че е въпрос на разчети, както има и други, така, въпроси, които възникват, какво ще се случи с договорите, които вече са сключени за новите сезони, за следващия сезон, така че предполагам, че, когато говорим за конкретни текстове, ще имаме възможност да дебатираме още по тази тема.

Как точно се стигна до предположението, че 14 процента ще бъде най-удачният вариант? Това, което каза днес заместник-министър Владислав Горанов, е, че от 14 процента уеднаквена ставка ще се съберат около 38 млн. лв. повече от ДДС в хазната.

Значи, аз пак се връщам на архивите от времето, когато се въвеждаше тази ставка, и от дебатите, които са се водили в Народното събрание. Там, когато се въвеждаше тази ставка, тя беше приета като някаква стъпка за стимулиране на този туристически бизнес и също тенденцията постепенно тази преференция да отпадне, тъй като сами разбирате, че наистина браншът туризъм е, така, приоритетен за България, но аз смятам, че има и други приоритетни браншове и ако тръгнем по тази посока, трябва 20-процентната ставка да я разбием на множество други по-ниски ставки, което не е удачно, нито се препоръчва от експерти, нито въобще е възможно при тези условия. И в тази връзка точно в тези архиви се казва, че това е ставка, която ще бъде временна и постепенно тя ще се върне към единната ставка, като беше, са предвидени, така, едни периоди на постепенно повишаване на ставката, а именно за 2011 г. по тогавашните разчети тази ставка е трябвало да стане 14 процента. Това са едни цифри, които предполагам, че финансовото министерство е извадило от там или пък е правило определени разчети, които за съжаление аз не съм запозната, за да мога да ви дам точна информация.

Ако си спомням правилно, едно от обещанията на правителството беше, че до края на мандата ДДС като цяло ще падне до 16 процента. Това означава ли, че може да очакваме още един скок на ДДС върху туристическите услуги, за да се уеднакви пък с тези 16 процента?

Ами, дай боже, до края на мандата наистина да има възможност ставката да падне от 20 на 16 процента. И ако това изобщо икономическата ситуация го позволи, ще бъде изключително благоприятно за целия български бизнес и едва ли туристическият бранш отново трябва да бъде в някакво по-специално, така, по-специална позиция спрямо останалите браншове.

Бих искала да ви попитам и за нещо друго, което, доколкото разбрахме днес, е отново с препратка към Брюксел. Става дума за увеличението върху акцизите на някои горива. Пак ли се...

Това определено е, така, очаквано повишение и в никакъв случай аз не смятам, че вие, медиите, трябва да го интерпретирате като неизпълнение на повишаването, обещанието да не се повишават данъци. Още миналата година, когато имахме повишение на акцизите на горивата, беше ясно, че това е поредната стъпка, с която ние трябва да достигнем минималните нива на акциза, договорени с Европейския съюз тогава, когато сме подписвали договора за присъединяването, и ние трябва да достигнем тези ставки, като имаме период, в който постепенно повишаваме акцизната ставка, за да достигнем тези минимални нива, и това е поредното повишаване, което е съвсем предвидимо и ясно е било, че ще се случи. Друг е въпросът, нали, обобщавайки вдигането на ставките, ако се отиде в конкретика и се види на практика за какво става дума, за какво вдигане става дума и по какъв начин това вдигане на акцизната ставка на някои горива ще повлияе върху останалата част на икономиката, ще видите, че не би трябвало да има такова влияние.

Горе-долу всъщност какъв в проценти ще бъде ръстът на акцизите, за да можем да си представим и реално колко ще натовари бизнеса?

Вижте, около 1 процент горе-долу ще се получи увеличението на цената на тези горива, които ще получат увеличение на акциза. Един процент при едно 2 лева, да речем, грубо, значи 2 стотинки. Това е повишението, което евентуално ще се получи. А какво ще бъде влиянието на тези 2 стотинки в останалите потребяващи гориво браншове, можете да си представите, че там ще бъде още по-малко и още по-незначително това влияние.

А какво ще кажем за евентуалното вдигане на акциза върху рязания тютюн? Знаем, че откакто имаше увеличение на цигарите заради там вдигането на акциза, много хора избраха именно да свиват цигари, за да спестят пари.

Ами, аз много добре си спомням миналата година в бюджетна комисия, когато на практика, така, се решаваше колко да бъде, така, акцизът като съотношение между специфичната и процентната част на акцизната ставка за цигарите, и тогава коментирахме и акциза на рязания тютюн, който също беше повишен миналата година. Но за да има равнопоставеност в бранша, още тогава от бранша на производителите и вносителите на цигари искаха това повишение на рязания тютюн да бъде по-високо, за да не се получи това изкривяване на пазара, което ще влияе върху конкуренцията. Ние тогава не съгласихме, решихме, че твърде рязко ще бъде това повишаване. Така че тази година предвиждахме поредното повишаване на рязания тютюн, за да може наистина той полека-полека да достигне нивата на цигарите и да бъде така, както е в Европа, както и да не изкривява, така, бранша.

А при него какво ще бъде повишението?

Не знам Министерството на финансите на каква цифра се е спряло, не съм гледала конкретно разчетите, но когато, така, тези конкретни данни и разчети влязат в бюджетна комисия, ние ще продължим, така, ще спазим традицията, която имаме от миналата година, ще поканим всички заинтересовани страни, всички производители и вносители на подобни изделия, ще чуем тяхното мнение и в крайна сметка ще решим, съобразявайки се с конкретните разчети.

Каква е вашата позиция относно една друга доста дискутирана тема, евентуалното увеличаване на минималната работна заплата до 270 лева?

Ами, това пак е една стара тема от миналата година, която има много плюсове и минуси. Профсъюзите, така, са основните двигатели на едно такова увеличаване на минималната работна заплата. Тя, от една страна, ще доведе до увеличаване на приходи в бюджета в онази част, в която се облага с осигуровки и данъци разликата между сегашната минимална работна заплата 240 лева и предлаганата 270 лева, но, от друга страна, пък ще донесе и разходи в бюджета, тъй като минималната работна заплата е база за изчисляване на множество социални плащания, осигурителни плащания, които държавата внася за пенсионери, за деца, за учащи се, за инвалиди и т.н. И доколкото, така, чух, по думите на министър Младенов приходите ще бъдат по-малко, отколкото ще бъдат разходите на бюджета за, след това повишение. Но тук според мен трябва много сериозно да се обсъди по какъв начин това повишение на минималната работна заплата ще направи, ще осигури един натиск върху работните заплати въобще и оттам върху бизнеса, дали не трябва да говорим за различни браншове, в които работните заплати са на различни нива, или може би трябва да говорим за минимални работни заплати по браншове, а не въобще. Защото, ако вземем примерно един бранш металургия, където още в колективния трудов договор на браншово ниво е договорена минимална работна заплата над 300, 350 мисля, че беше, същото не можем да кажем за един бранш, работещ на ишлеме, като, да речем, едно шивашко производство, работещо на ишлеме, и вие всички знаете колко изчистени са там цените и приходите. И според мен по-сериозен анализ трябва да се направи върху това дали няма да избодем очите на бизнеса, вместо да изпишем веждите на работещите на минимална работна заплата.

Доколко сериозно е обсъждането на идеята ви за минимални работни заплати по браншове?

Тя е стара идея. Аз сега я споменавам в този разговор, защото е някакъв вариант на общото вдигане. На общото вдигане на минималната работна заплата. В този смисъл просто припомням за тази стара идея в този момент.

Вие бихте ли изискала да бъде направен анализ доколко би било удачно това, защото може би това би било и...

Категорично, категорично смятам, че трябва да бъде направен анализ, трябва да се чуят всички засегнати страни. Мисля, че е крайно време, когато Министерският съвет или конкретно министерство, или конкретни народни представители правят предложение за промени в законодателството, освен с мотиви, които всички ние четем по сайтовете на министерствата, те трябва да бъдат придружени с един много сериозен анализ на въздействието, въздействие върху бюджета, върху всички останали засегнати категории от съответната промяна. И едва тогава да говорим за това каква промяна трябва да се приеме и каква не.

Какво се случи с идеите на Националната агенция за приходите за, да речем, ограничаване на плащанията в брой, плащане на заплати по банков път, ревизии по аналог? Очакваше се те също да влязат сега в законодателната програма.

Ами, ако ще влизат, сега е моментът да влизат. По принцип това са идеи, които биха дали тласък на подобряване на контрола, подобряване на дисциплината, изваждане на някои сиви части от икономиката на светло. Те нямат пряко влияние, пряко влияние върху приходите в бюджета и по този начин нямат пряко влияние и върху цифрите в държавния бюджет за 2011 г. Но независимо от това аз смятам, че трябва да влязат заедно с комплекта данъчни закони и да се разглеждат в Народното събрание едновременно или преди приемането на Закона за държавния бюджет. Но, разбира се, за да влязат в Народното събрание, преди това трябва да бъдат приети и одобрени от Министерския съвет, което трябва да се случи и с тези предложения, за които говорихме преди малко.

Финансовото министерство има и редица други предложения за промени, като, да речем, 10 процента данък върху плащанията от България към офшорни зони. Какво мислите за него? Като че ли бизнесът реагира срещу него.

Това е една мярка, която е насочена именно към пресичане на възможностите за злоупотреби. Има редица случаи, които показват, че това е начин, по който се плаща за извършени или по-скоро "извършени" услуги от фирми, регистрирани в офшорни зони, като целта обикновено на тези плащания за услуги са, първо, укриване на данъци, т.е. намаляване на печалбата на българското дружество, а, от друга страна, износ на, да речем, ресурсите на страната. Разбира се, второто не би могло да бъде ограничено, но поне бихме могли да ги накараме да си платят преди това данъка. Така че аз не смятам, че тази мярка ще засегне сериозния бизнес, и мисля, че тя е добра в една такава ситуация, каквато е кризисната ситуация в момента.

Преди малко с Вас говорихме за анализите. Правени ли са анализи, поне при вас присъстват ли такива, целият пакет от данъчни промени какъв приход и какъв разход биха довели на бюджета и доколко биха помогнали за справянето със ситуацията в страната в момента?

Вижте, тези промени, които в момента обсъждаме с вас, не биха могли да донесат някакви сериозни приходи или разходи в бюджета, които да решат ситуацията с приходите. Те по-скоро коригират определени изкривявания в различни части на икономиката. Мисля, че те са твърде малко, с изключение може би на, така, и козметични, с изключение може би само на минималната работна заплата, нали, като тема, която ще има по-широк резонанс върху много други плащания. Но аз още един път искам да кажа, че в Народното събрание изобщо не са постъпвали официални документи, за това е твърде рано, аз просто коментирам като експерт, запознавайки с предложенията. Но когато те влязат, още веднъж ви казвам, че ще искаме оценка на въздействието, което всъщност представлява точно това, за което вие ме питате - по какъв начин и на кого ще повлияят тези промени, които се предлагат.

СДС и ДСБ имаха остри реакции срещу предлаганите промени. Категорично се обявиха против тях, имайки предвид ДДС за туризма например. Дори от СДС поискаха фискален борд. Вие как гледате на тези идеи?

Значи, едното няма нищо общо с другото. Първо, аз категорично смятам, че те не могат да се противопоставят на всички идеи за промени в данъчните закони. Не биха могли примерно да се противопоставят на вдигането на акциза на горивата, защото това е договорено с Европейския съюз и просто няма логика да бъде коментирано дали някой е съгласен с него или не. Не смятам, че трябва да се противопоставят и на облагането с 10 процента на услугите към офшорни компании, което също би било в унисон на техните искания и предложения именно за затягане на финансовата дисциплина. Естествено, аз пак казвам, че за туристическия бранш можем да водим диалог, за размера и за начина, по който това трябва да се случи. Но лично моето мнение е, че не е обосновано принципно само един бранш, какъвто е туризмът, колкото и да е важен той за България, да се ползва със специални преференции, защото по тази логика бихме могли да кажем, че може би с двойно по-голяма воля и желание бихме искали да намалим цените на хляба, на млякото, на лекарствата и т. н. Но всички ние знаем, че тръгнем ли по тази плоскост, означава да ликвидираме приходите в нашия бюджет, тъй като приходите от данък добавена стойност всъщност са основният, така да се каже, стълб на приходната част на бюджета.

Категоричното становище на ГЕРБ е, че към момента няма да се наложи нова актуализация на бюджет 2010. Ще остане ли обаче валидно това твърдение, след като изслушате в бюджетна комисия в четвъртък шефовете на данъчните и на Агенция "Митници"?

Надявам се да остане. Аз лично и по-скоро част от бюджетната комисия, така, често разговаряме с шефовете на двете приходни агенции. До момента от тях не сме получавали сигнали, които да ни обезпокоят. Напротив, сигналите, които те дават, и цифрите, които всички ние виждаме за изпълнението на приходите през последния месец, ни дават оптимизъм, че това, което записахме след актуализацията на бюджета като приходи от данъци и мита, и акцизи, ще се изпълни. Но може би за това трябва да говорим след четвъртък.