Големите играчи, които разполагат с кеш, не са се отказали от покупки и участия в български компании. Макар кризата да наложи преоценка на стратегиите им и свиване на целите за тази година до 1-2 сделки , те проучват възможности за придобивания, като търсят лидери в сектори, които се оказват сравнително устойчиви на кризата. Важните показатели, които инвеститорите търсят, са съотношението дълг към собствен капитал, уникалност на предлагания продукт или услуга, цената, която сегашните собственици са готови да приемат. Това е мнението на Таня Николова, CFA, която е заместник-директор Корпоративни финанси в Делойт България. 

Като специалист с над 10-годишен опит в сделките по сливания и придобивания, какво е виждането Ви за състоянието, в което се намира пазарът на бизнеси в момента? 

Пазарът като цяло е в позиция на изчакване. От една страна, когато срещнат някакъв тип затруднение, мениджърите на компании търсят изход, а инвеститорите търсят сделки. От друга - в момента има дефицит на ликвидност, на свободни средства, на банкови заеми. Самите банки търсят варианти да подобрят ликвидността на клиентите си и подтикват компаниите да преразгледат съотношението дълг към собствен капитал. И в един момент, за да могат компаниите да преодолеят този кризисен период, ще трябва да намерят допълнително собствени средства, включително и чрез привличането на инвеститор.

Периодът на изчакване се открои от декември 2008 година и началото на тази година. Продиктуван е от липсата на дълг в глобални размери. Много сделки, които бяха на финална фаза, се стопираха или се оттеглиха от пазара. 

В същото време големите играчи преоценяват стратегиите си. Като цяло, голямата задача на днешния ден е кой има свободни пари и как ще ги инвестира, защото възможности за инвестиции има невероятно много. Те ще стават все повече и повече. Въпросът е кой ще стигне до кеша. 

И кои са хората с кеш?

Хората, които ще купуват или хората, които имат кеш, могат да се търсят сред определени стратегически инвеститори, които все пак са направили успешни сделки и имат средства за инвестиране. Но тъй като те също ще трябва да рзчитат на по-ниски нива на ливъридж, тоест ще трябва да финансират повече от стойността на сделката със собствени средства, отколкото със заемен капитал, те много добре ще помислят къде да си вложат парите и кои сделки да изберат да финансират. 

Тоест, ако до скоро с определна сума пари дадена компания целеше 3-4- 5 сделки, в момента тя трябва де се фокусира върху 1 или 2, защото толкова реално ще може да приключи. 

Фондове за рискови инвестиции (private equity), са друг важен играч на пазара за бизнеси, които също разполагат с ресурс за инвестиране, но те също не могат да се надяват на миналогодишните нива на ливъридж през банково финансиране, което означава, че те също ще трябва да бъдат по-селективни за това какви сделки да сключат. И естествено в момента се вдигат доста фондове за активи в дистрес, тоест в активи със сериозни ликвидни проблеми. 

Ако погледнем българския пазар, изявен интерес на фондовете има, но не съм убедена, че на този етап българският бизнес и българските финансови институции са готови да продават на такива (дистрес) цени, защото вторият фактор, който влияе върху пазара на бизнеси в България, освен ликвидността, е цената. Цените вече не са такива, каквито бяха миналата година. Те са значително по-различни.  

Въпреки че от страна на потенциалните продавачи има отрезвяване, има някаква преценка на това какво е реалното състояние на нещата,  не съм убедена, че има срещане на очакванията между продавачи и купувачи. Продавачите са вече малко по-реалистични, но цената, която купувачите са склонни да дадат, не е толкова висока. 

Колко време може да продължи този процес на изчакване?

Зависи колко бизнесите могат да оцелеят без допълнителни средства. Голяма част от уравнението ще се реши в момента, в който се възстанови някаква ликвидност и се определи нивото, до което може да се разчита на заемен капитал. 

Каква е конкуренцията, която България има в лицето на другите пазари? 

Тези фондове следят не само пазара в региона, но и доста атрактивни предложения в държави с много по-развити пазари и бизнеси. Там също възникват добри предложения. Тук имаме едни нива на задлъжнялост, там нивата на задлъжнялост са значително по-високи, така че и там има много добри възможности за инвестиции. 

Каква е възвръщаемостта от инвестицията, която за фондовете е привлекателна в момента?

Фондовете винаги са търсели висока норма на възвръщаемост, но при тях също ще има известно отрезвяване за това колко бърза да е възвръщаемостта на инвестицията. Сега във фокуса на интерес са компании с устойчива възможност за генериране на печалби, ясно диференциран продукт или услуга и дългосрочни стратегии. Съществуват по-скоро невероятни възможности за ръст чрез консолидация, отколкото органичен растеж на база на високото търсене и растящи пазари. 

Какви са секторите, които привличат интерес в настоящата ситуация?

Интерес има към сектори, които са контрациклични, които са устойчиви по време на криза. Това са бързо оборотните потребителски стоки, фармацевтика, здравеопазване, енергетика, особено зелена енергия, технологични компании. Това са секторите, в които се забелязва най-малък спад на интереса и запазване на относително стабилен интерес у инвеститорите за сключване на сделки. 

Другата тенденция е, че се търсят не просто някакви компании в тези сектори, а компании с лидерски позиции, както и компании, които могат да извършат консолидация, тоест да бъдат една добра платформа. На внимание се радват също и компании, които имат диференциран продукт или услуга, но поради някакви причини, дали защото трябва да преосмислят нивата на задлъжнялост, или защото имат временни проблеми, са готови да се отворят за инвестиции или за продажба. 

Има ли интерес и постъпки за привличането на дялов инвеститор и до колко са склонни да се отворят към такъв партньор българските компании?

Аз мисля, че българският бизнес е узрял за идеята, че е по-добре да имаш 70% от нещо, което е два пъти по-голямо, отколкото 100% от нещо, което е по-мъничко. Съответно във времена, когато стабилността и ликвидността са по-важни, бизнесът все повече се отваря към такива решения. 

Предвид на това, че конкуренцията за привличане на инвестиции е изключително голяма, тук много зависи какво предлагаш и как го предлагаш. Защото си представете, че сте в позицията на мениджър на един фонд, който получава многобройни запитвания. Ако наистина искате да привлечете вниманието му, трябва да го направите професионално и да сте добре подготвени. В същото време е много важно и какво точно предлагаш, защото се търсят не просто бизнеси, а стойност. 

Одитът на дружества пред продажба извежда ли някакви общи тенденции, които отразяват слабости на водената от мениджмънта на компаниите политика? В какво са се проваляли най-често управителите на такива дружества, кои са били неправилните стратегии?

Държа да споделя, че през последните години 4-5 години българският бизнес значително израсна и практиките, които се ползват от българските мениджъри, са доста добри. Винаги могат да се намерят някои неща от дю дилиджънсите (правните и финансовите анализи), целта на които е да открият рискове и да потвърдят в общи линии цената и базата на тази цена. Ако преди години е имало съществени проблеми, в момента бих казала, че бизнесите стоят доста добре като фундамент. Естествено има огромни разлики, като в някои компании от държавния сектор или в някои по-големи предприятия има необходимост от преструктуриране и реорганизация, адекватност на управленските системи и надеждност на информацията, но като цяло българския бизнес се справя доста добре. 

Открояват ли се някакви апетити към българските компании в областта на инфраструктурата и енергетиката? Можем ли да очакваме някакво раздвижване там?

Инфраструктурата и енергетиката представляват интерес. Сделките там са по-дългосрочни и често по-сложни. Огромно значение има как са структурирани сделките и доколко добре са подготвени, как са разпределени рисковете. Основното ограничение си остава финансирането, което е и теста за този тип сделки. В момента съотношението дълг-собствен капитал е значително по-ниско.

При инфраструктурата съществува въпросът до колко тя да бъде изграждана с европейски и бюджетни фондове и до колко с частни инвеститори. Специфичното при публично-частните партньорства е, че има доста дълга подготвителна работа - цикълът от планирането до излизането на проекта на пазара може да се проточи от 18 до 24 месеца. 

Интерес от страна на инвеститори има, защото има очаквания да излязат предложения за обекти като пристанища, пътища и магистрали. В момента, доколкото ми е известно, плановете на правителството са за строеж на магистрали Хемус и Черно море, като намерението е те да се подготвят като възможности за изпълнение чрез публично частно партньорство. 

Управлението на рисковете ще става все по-важно и разбирането на фундамента, откъде идва стойността, които са критичните точки, генериращи стойност, ще придобива все по-голямо значение.