Коя е следваща спирка по пътя на жасминовата революция, се пита Джереми Уорнър в британския The Telegraph. Вероятно това е МВФ. Лесно да се забрави в карнавалната атмосфера, която последва падането на Хосни Мубарак, че Египет не е точно в страхотна финансова форма. Всъщност основните фундаменти дали възможност за случването на революцията бяха сериозните икономически проблеми.

 

За да има демокрацията някакъв шанс за оцеляване в тази все още сравнително бедна страна е необходима страшно много външна финансова подкрепа.


Фундаменталните фактори обаче не предвещават нищо добро. Последният доклад на МВФ показва фискален дефицит в Египет за по-миналата година в размер на 8.4 на сто от БВП и брутен национален дълг достигащ 74.1 на сто. Докато растежът на икономиката оставаше в диапазон от 4.7 на сто, както е през последните години, тези цифри не биха пораждали излишни тревоги. С течение на времето, растежът би решил фискалния проблем.


Нещо повече преди падането на Мубарак правителството провеждаше разумна текуща фискална консолидация с цел да доведе дефицита и държавния дълг обратно до по-лесно управляеми нива.


За следващата година или две, революцията ще прекрати тези корективни стратегии. Поради липсата на икономически и структурни реформи стабилността на публичните финанси ще се влошава вместо да се подобрява. Няма как съкращенията на заплати, персонал, приватизацията и други непопулярни мерки да стабилизират новата власт, независимо каква е тя.

 

Прилагането на неприятната фискална медицина е труден процес дори в зрели демокрации като Великобритания, а в страна като Египет е почти невъзможно. Населението отчаяно се нуждае от подобряване на стандарта на живот, но надеждите му, че смяната на режима ще му донесе нещо по-добро, може да се окаже измамена.

 

Това води естествено до въпроса дали наистина е възможно да има устойчива демокрация в Египет? Трудно е да се обобщи, но едно разумно и надеждно правило е, че по-богатите държави, имат по-устойчиво демократично устройство.

 

Според анализатори само страна, която е постигнала доход на глава от населението, отчитайки паритета на покупателната от над 10 000 долара или повече, не е заплашена от идване на власт на някаква форма на диктатура. Пример за такава развиваща се страна е Аржентина. В същото време там, където доходите са по-малко от $ 8000 на глава от населението е много по-трудно да се поддържа демократично правителство. Повечето арабски страни са такива или като Либия, ще станат в резултат на разрушенията от вътрешните конфликти.

 

Изследване на икономическото развитите на страните в глобален мащаб през последните 20 години, което проследява зависимостта между БВП на човек от населението по ППС и устойчивостта на демократичното управление, показва, че там където стойността на показателя е под $ 2000 няма никакъв шанс автокрациите да се превърнат в демокрации.

 

Шансовете за такъв преход рязко се покачват, когато БВП на човек по ППС е от $ 8000 до $ 10 000. А демокрацията може да се счита за устойчива при стойност на показателя над $ 14 000.

 

Египет има да измине доста дълъг път до тази безопасната зона. Това обаче не важи за Тунис, където има добър шанс за устойчива демокрация. Резултатът е, че въпреки че Египет може да постигане демокрация, шансовете да я запази не са големи. В действителност точно това се случи с Турция, на която отне близо 50 години да наложи стабилно демократично управление.


Реално има много богати автокрации, но те разчитат на износ на суровини и в повечето от тях населението не плаща данъци и има безплатно здравеопазване. Ето защо обикновените хора в арабския свят може да решат да се откажат от свободата си, когато им се наложи да започнат да плащат за нея.