Някой би казал, че Дилма Русеф – първата жена президент в историята на Бразилия, е получила от своя предшественик и учител невероятно наследство. Безработицата е 5.3%, най-ниската от 2001 г. насам. Икономическият растеж през 2010 г. достигна 7.5%. За осемте години власт на Луис Инасио Лула да Силва, индексът на бразилския фондов пазар Bovespa се покачи шест пъти благодарение на износа на желязна руда, соя и захар, значителна част от които отидоха в Китай.

През последните години 24.5 милиона души бяха извадени от състояние на бедност благодарение на политиките на Лула, а Дилма, както всички в Бразилия я наричат, обещава по време на 4 – годишния си мандат окончателно да изкорени мизерията.

Но според анализ на Bloomberg, перспективите пред Дилма въобще не са толкова розови, колкото изглеждаха в края на миналия октомври. Бразилската икономика и нейното правителство претърпяха серия неудачи. От началото на годината индексът Bovespa падна с 22%, а реалът само този месец с 13% спрямо долара. Това са само част от реакциите спрямо политическата несигурност, предизвикана от провала на петима министри в периода от юни до септември.

Гърмят министри, коалицията се клати

Четирима бяха обвинени от пресата и полицията в злоупотреби с публични пари. На 17 август оставка подаде земеделският министър Вагнер Роси, обвинен, че е използвал влиянието си за лично обогатяване. Проблемът от това уволнение се подсилва от факта, че той представлява партията PMDB с 80 места в парламента – решителен съюзник на Работническата партия на Русеф, която има само с 86.

Управляващата коалиция в Бразилия включва 15 партии, които се състезават за 513 места в долната камара на парламента. След уволнението на транспортния министър Алфредо Насименто, неговата Републиканска партия се оттегли от коалицията. Заради подозрения в корупция си отиде и шефът на правителствения екип, както и министърът на туризма.

Освен това се завръща старата болест на Бразилия – инфлацията. Индексът на потребителските цени за последните 12 месеца до края на август се покачва със 7.2%.  Това може и да е малко, сравнено с легендарните периоди от април 1990 г., когато инфлацията достигна 6821% на годишна база. Но поскъпването на живота разяжда част от прогреса, постигнат от Лула и Дилма в намаляването на бедността и изграждането на средна класа.

Инфлацията се завръща

От януари до юли управителят на централната банка Алесандре Томбини на пет пъти вдига основните лихви в страната. Но политиката по монетарно затягане вече заплашва да убие икономическия ръст и затова на 31 август, изненадващо, лихвата беше свалена от 12.5% на 12%. Дори след това лихвите в Бразилия са най-високи сред страните, участващи в Г20.

Въпреки всичко, продавачите на страх все още нямат думата. Природните ресурси на Бразилия не са изчезнали, глобалното търсене на храни не се е преустановило, средната класа продължава да се развива – коментира инвеститор. Вътрешното търсене се движи с темп, невиждан на друго място в света. Бразилия остава велико място за инвестиции.

Само да не беше навикът на Лула да харчи толкова щедро. През 2010 правителствените разходи скочиха с 22.3% до 700 млрд. реала /378 млрд. долара/. Още на 9 февруари Дилма започна да реже от бюджета за 2011 г., за да укроти инфлацията – с 50 млрд. реала. Другият фактор зад поскъпването е банковото кредитиране. Това, което според анализаторите Дилма следва да направи, е да свие субсидиите за Националната банка за развитие, която кредитира бизнеса по твърде ниски лихви. Миналата година банката за развитие отпусна рекордните 101 милиарда долара за проекти като изграждане на АЕЦ, язовири, пътища, подобряване на  електрическата мрежа. Това е с 40% повече от кредитите, раздадени от Световната банка по целия свят през 2010 г. /72.2 млрд. долара/.

Търговските банки също сериозно допринасят за инфлационната спирала. Те теглят кредити в САЩ и Европа при почти нулеви лихви и ги инвестират в Бразилия при много по-високи. Превръщането на този банков „кери трейд” в кредитен балон беше спряно само с решителната намеса на централната банка, която повиши минималните задължителни резерви за банките в страната и извади с това 61 млрд. реала от обращение.

Бразилия привлича чужди капитали с високите си лихви от много време. От края на 2008 г. досега реалът е поскъпнал с 27% към долара, тъй като спекулативните инвеститори търсят достъп до пазара на бразилски ДЦК. Поевтиняването на бразилската валута в последно време /то се дължи на общото бягство на капитал от новите пазари/ може би ще спре за момент наводняването на Бразилия с евтини китайски стоки и ще подобри отношенията на Дилма с местния бизнес и износителите. Но евтиният реал означава по-скъпи вносни стоки – още една съчка в огъня на бразилската инфлация.

Светът е футбол, светът е Бразилия

Времето тече и приближава двете големи събития: световното първенство по футбол през 2014 г. и лятната Олимпиада през 2016 г., които ще се състоят в Бразилия. Високите лихви оскъпяват правителственото финансиране на инфраструктурни проекти като пътища и стадиони. До 2014 г. ще бъдат похарчени 886 млрд. долара, включително за общо подобряване на транспорта и жилищната среда.

Плановете на Бразилия да се представи най-добре в очите на света на двата големи форума правят доста по-малко вероятна рецептата на икономист на Голдмън Сакс, който твърди: не съм виждал друга страна в света, която може да реши проблемите си само с един ход: свиване на правителствените разходи. Ако бюджетът бъде свит, централната банка ще може да прилага по-охлабена монетарна политика. Поскъпването на суровините е това, което позволи на Лула да повиши по безпрецедентен начин БВП на страната до 2.1 трилиона долара през 2010 г. от само 552 милиарда през 2003 г.

Дългът на Бразилия възлиза на 1.73 трилиона долара; ако правителствените разходи намалеят ще могат да се понижат данъците и да се облекчи обслужването на дълга /чрез понижаване на лихвите в страната/. През 2008 г. 16% от бразилския БВП отива за плащания по този дълг. Въпреки всичко, фактите говорят, че през същата година Бразилия е събрала от данъци 35% от БВП, т.е. много под стандартите за САЩ и Европа. Над половината от тези средства са отишли за пенсии и субсидии.

Що се касае до бразилските пенсии, те са трън в очите на либералния икономист. Бивш служител в МВФ коментира: те са в корена на бразилските проблеми. Според сегашното законодателство, държавният служител получава пенсия в размер на 100% от заплатата му след 25 години служба; той има право на тези пари след като навърши 60 години за мъжете и 55 години за жените. 333 милиарда реала са отишли за пенсии през 2010 г.

Според други, истинският бразилски проблем е съвсем различен: разходите за правене на бизнес са високи заради данъци, подкупи, бюрокрация, скъп кредит. Това някои автори наричат Бразилски разходи. Бразилия, която е 7-мата по размер икономика в света, заема само 127-мо място от 183 страни в списъка Doing Business на Световната банка. За започване на нова фирма са необходими 120 дни и около 15 процедури.

Въпреки всички изредени проблеми и критики, авторите на Bloomberg в края признават: не само че чашата на Дилма е наполовина пълна, а не наполовина празна. Все още над половината от чашата й е пълна.