Днес бяха обнародвани данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма към май 2011 г. Резултатите сочат, че единственото, в което финансовият министър Симеон Дянков надминава предшественика си Пламен Орешарски, са приходите от данъци върху доходите на физическите лица.

 

След като събраха 293 млн. лв. от подоходни данъци през май, хората на Дянков постигнаха общо 908.1 млн. лв. приходи от ДДФЛ за първите пет месеца на годината. Същевременно през май 2009 г. приходите от този данък бяха 877 млн. лв., или с 31 млн. лв. по-малко.

 

Във всички останали графи Орешарски се оказва по-добър от Дянков, като приходите от ДДС към май 2009 г. са били с 6.1% по-високи, отколкото към май 2011 г., а съвкупните данъчни приходи преди три години надхвърлят днешните с почти 7.4%.

 

Интересното е, че тези 6% по-високи приходи от ДДС предходната данъчна администрация е постигнала при същото равнище на крайното потребление, както сега. Данните на НСИ за брутния вътрешен продукт според разходния подход сочат, че за потребление през първото тримесечие на 2009 г. са похарчени 12.67 млрд. лв., а през първото тримесечие на 2011 г. - 12.63 млрд. лв. А стойността на вноса дори е нараснала с над 1.5 млрд. лв.

 

За да сме още по-коректни, трябва да сравним и доходите на хората: общият доход на лице от домакинството към май 2009 г. е 304.25 лева месечно. Към май 2011 г. този доход вече е спаднал до около 295 лв. месечно. Говорим за „около“, тъй като статистиката вече публикува само тримесечни данни, които трябва да делим на 3, за да получим месечен доход; та за първото тримесечие на 2011 г. средният месечен доход на българина е 295.49 лева.

 

Поне не сме обеднели много? Нищо подобно. Инфлацията не спи, като индексите на НСИ сочат 11% ръст на цените от май 2009 г. до май 2011 г. Не би трябвало да спи до късно и финансовият министър, тъй като при 555 млн. лв. бюджетен излишък, постигнат от предшественика му преди три години, на салдото на Дянков сега стои дефицит от 597.5 млн. лв..

 

Тоест ето какво уравнение имаме: всички данъчни приходи в държавата падат с новия министър, с изключение на данъците върху доходите на физическите лица, при които има дори 3.5% ръст. Въпросните доходи също падат или в най-добрия случай бележат стагнация. Но инфлацията се намесва, обезценявайки замръзналите доходи на хората с 11%.

 

Държавата ощетява и бизнеса, бавейки все още разплащането на 205 млн. лв. от изпълнени държавни поръчки и доставки. Но компаниите имат много механизми да протестират – чрез работодателски организации, икономически ориентирани медии, дори съдилища.

 

Физическите лица, които в България са много слабо организирани, а гласът на профсъюзите по важни въпроси рядко се чува, се оказват най-лесна плячка за пълнене на държавния джоб.

 

Данъчните проблеми на министър Дянков се дължат не само на общото обедняване на страната, колкото на структурното преориентиране на икономиката ни – от вътрешни инвестиции към експорт.

 

Значителните приходи от износ, половината от които от суровини, не вкарват нищичко в държавния бюджет. На финансовото министерство остава единствено да е все по-строго към доходите на народа. Що се касае до косвените данъци, включително заради 4.5% по-слабите приходи от акцизи спрямо ерата Орешарски, очевидно приходната организация куца.