Възможно ли е опитът да направим жилището си по-сигурно всъщност да доведе до обратния ефект? Ако питате някой пожарникар, да. От години пожарната сигнализира, че металните решетки, с които се преграждат общите пространства в някои блокове, затрудняват евакуацията на хора от горящ апартамент например. Все по-често напоследък се появява и друг проблем – системите за контрол на достъпа до сгради. т.нар. чипове, с които се отключва входната врата или се използва асансьорът. Може ли такава система действително да затрудни евакуацията на хора и да доведе до най-лошото?

Все повече хора закачат на връзката ключове чип за достъп до блока или до поне до асансьора. Защо? Отговорът е много прост: защото така не може всеки да се разхожда свободно в блока, да ползва асансьора и да краде.

Според председателя на асоциацията на домоуправителите Мартин Димитров, изборът на система за достъп трябва да бъде повлиян от марката и фирмата, която я предлага. „За предпочитане са тези системи, които са на световни производители и са познати на фирмите-инсталатори у нас”, обяснява Димитров.


Най-често в блоковете се инсталират електрически магнитни четци – чипове, които имат формата на ключодържател с различни цветове. Друг вариант е това да са магнитни карти за достъп.

„Има жилищни сгради, които сме ги правили изцяло – и на входната врата, и на етажите, и на асансьора. Най-често се слагат на входа”, допълни от своя страна Александър Табаков, представител на фирма за инсталиране на системи за достъп. По думите му обикновено хората слагат чипове на асансьора, за да е сигурно, че всички съседи ще плащат необходимите блокови такси – за чистачка, поддържане на асансьора и други. Ако не ги плащат всеки месец, достъпът на техния чип се прекъсва от фирмата и те не могат да ползват асансьора. Табаков също потвърди, че

електромагнитните системи са най-добрите,
защото се самоизключват при пожар или земетресение.

Подобна система струва между 175 до 450 лева, в зависимост от поръчката. Най-евтиният вариант е система за сигурност само за асансьора, защото тогава не е необходимо да се поставя и отделна брава. Това е идеалният вариант, но на пазара съществува и друга възможност, която е по-евтина. „Има много системи, които ги правят така, че

ако спре токът, след известно време хората
остават заключени и не могат да излязат от блока

Това зависи от това как е направена електрониката и каква брава е избрана”, каза Александър Табаков. Според него електромагнитните системи са по-добри, защото те не изискват никакво механическо усилие – като при ключовете и обикновените брави, както и са проектирани така, че да се изключват при екстремни ситуации – например земетресение или пожар. Дори и при силен трус, системата може да се размести, но ще се отвори, докато при една обикновена ключалка изкривяването може да е фатално, допълни Табаков.

От своя страна Ивайло Ангелов от столичната пожарна заяви, че препятствията в общите помещения, железните врати и решетки пречат на евакуацията на хора и ограничаването на пожара. Подобна ситуация създават и чиповете или магнитните карти за достъп. Заради тях

при пожар понякога се налага разбиване на врата или стени,
което забавя евакуацията на хората минимум десет минути

Обикновено, когато получим сигнал, ние се уговаряме с този, който го е подал, за да ни отвори вратата. По-трудно е, когато сигналът не е подаден от живущите в блока, а от друго място, обясни Ангелов. По думите му, когато влизат в дадена сграда, пожарникарите се опитват да нанесат минималното количество щети при евакуацията на хора, защото са наясно, че после на собствениците ще им е трудно да ги възстановят.

„Например една PVC врата с чип е доста скъпа, но ако се налага, ще я разбием”, допълни Ангелов. Той обаче бе категоричен, че системи за достъп като чиповете могат да затруднят евакуацията.

Ако в паниката хората не успеят да отворят електронната система,
може да се образува тапа на входната врата и евакуацията да бъде невъзможна.

Шефът на „Бърза помощ” Георги Гелев обясни, че в повечето случаи, ако никой от апартамента, откъдето е подаден сигнал, не може да отвори вратата, те звънят на съседите. „Надяваме се, че през нощта все някой ще се събуди. През деня, винаги има някой в блока, който да отвори. Представяме се, казваме – от Бърза помощ сме за този и този ваш съсед и хората отварят”, допълни Гелев. Той обаче също бе категоричен, че системите бавят достъпа до спешния случай, а това може да нанесе необратими последици за човека.

Тъй като в Закона за етажната собственост задължава хората да не извършват действия, които възпрепятстват работата на служби като пожарната или бърза помощ, попитахме и домоуправителите какво правят. Отговорът на Мартин Димитров бе лаконичен: „Не мога сега да отговоря на този въпрос”.

За да не говорим отново за всичко това, когато е прекалено късно, трябва да обърнем внимание на детайлите – да се убедим в качеството на системата за сигурност и все пак да отделим време за инструктаж, който трябва да бъде направен от фирмата, която я инсталира и да помислим за евентуалните опасности. Все пак грижата за сигурността на имуществото не бива да е за сметка на здравето и живота.