За разработването на българска стратегия 2020 се обяви министърът по управление на европейските фондове Томислав Дончев. По думите му тази стратегия не трябва да преповтаря „Европа 2020”, а да се дадат насоки на реформите в следващия програмен период. Томислав Дончев бе категоричен, че досега в изготвянето на какъвто и да е стратегически документ е имало „дисперсия” на разходите, които са се опитвали да обхванат всичко, което може да бъде обхванато. „Това не прилича на планов документ, а на регистър на мечтите”, категоричен бе Дончев. „Не може да има качествено планиране, ако не знаем с колко пари ще разполагаме”, каза още министърът. По думите му след създаването на българската стратегия 2020 ще имаме рамката, която ще позволи да „отпушим” реформите.

Министърът по еврофондовете допълни, че България трябва да има планиране за поколенията. Трябва да бъде прекратено конкуретното начало между публичните институции за достъп до европейските пари, каза още министърът. Въпреки че конкуренцията е много положително явление, то не работи на ниво общини и държава. Според Дончев – сега се генерират проекти, а тези, за които не се намерят европейски страни, не се реализират. „Всяка година българските общини пишат проекти и дават пари за документи, които могат да залежават в чехмеджето много години”, каза министърът.

Според него в следващия програмен период трябва да има индикативни проекти, които да бъдат реализирани. За тях кметовете ще бъдат сигурни, че ще се случат. Според Дончев моментът на конкуренцията трябва да е при планирането, а не при кандидатстването.

Той коментира, че в следващия програмен период може би страната ни няма да има нужда от седем оперативни програми, защото разделянето на ресурса по този начин не е особено ефективен. Дончев се обяви и за пълна централизация на държавно ниво, а не със седем управляващи органа, както е в момента при оперативните програми. Със създаването на единен голям орган ще реши проблемите с координацията. Няма една институция да отговаря за асфалта, а друга – за тръбата под пътя, каза Дончев. Той го нарече работно „Българска агенция за развитие”, който да е деполитизиран и да има ранг на агенция. Все още се спори дали мястото на програмата за селските райони в него, но със сигурност на парите от Кохезионния фонд е там. Има нужда от междинни звена на териториален принцип – шест звена в шестте региона за планиране.

„Тук възниква следващият дебат: дали имаме нужда от 28 области, или от малко по-малко”, допълни Дончев. Той обясни, че вижда работата на шестте регионални звена в рамките на областните администрации.

В България регионалното ниво като начин на реализиране на проекти не е представено. Ние имаме поредица от добри общински проекти и национални проекти, но е ограничен броят на надобщинските поректи. Логиката на икономическите процеси и на решаването на социалните проблеми не се спират от границата на дадена община, каза още Дончев.