Обложи с мъничък данък всяка акция, облигация или дериватив, с които се сключва сделка – и не само че ще набереш много от толкова нужните днес парични ресурси, а и ще сложиш край на опасната, краткосрочна хазартна търговия. Но критиците на данъка върху финансовите транзакции издигат своите аргументи против: пазарите стават по-неефективни с нови данъци, а разходите за малкия инвеститор ще нараснат.
Експертите от Wharton се опитват да намерят баланса между двете позиции. Идеята за финансов данък не е нова, тя беше първо формулирана още през 1972 г. от икономиста от Принстън Джеймс Тобин, Нобелов лауреат. Днес професор по финанси коментира: „Определено виждам ползата от подобен данък, тъй като мисля, че в някои случаи спекулациите излизат от контрол“.
А излезлият вече на пенсия бивш директор на взаимния фонд Vanguard Group коментира: изглежда това е идея, чието време е дошло. Според него с т.нар. данък на Тобин спекулативната търговия ще намалее. „Спекулацията триумфира над инвестирането и последиците от това са много лоши“.
Всеки път напоследък, когато е ставало нужда да се укротят финансовите пазари, това предложение изниква на дневен ред. През септември Европейската комисия предложи данък от 0.1% върху акциите и облигациите и 0.01% върху дериватите. В САЩ законопроекти за данък върху транзакциите са внасяни вече няколко пъти в Конгреса, но досега са засядали в комисиите. Обаче идеята отново набира скорост и в САЩ.
Какво се промени? След финансовата криза мнозина поискаха Wall Street да си плати. Разбира се, правителствата искат да съберат допълнителни приходи. В допълнение, компютъризираната високочестотна търговия се разрасна толкова, че събуди притеснения. „Обикновените“ инвеститори от стария тип се чувстват застрашени. През май 2010 и 2011 г. видяхме примери за „flash crash“, моментен срив, когато напълно необяснимо индексите и цените на търговските активи пропаднаха със стотици пунктове и много проценти, а след това се възстановиха – тези пазарни катаклизми са притеснителни.
Един много малък данък ще преустанови опасно изглеждащата високочестотна търговия. Но заедно с това ще лиши от възможност за печалба милионите индивидуални трейдъри, които сключват малки сделки върху разнообразни активи многократно в рамките на деня. Днешният директор на Vanguard, който е против този данък, заявява: Само търсим кого да обвиним сега. „Ако не е Goldman Sachs, ще са високочестотните търговци“.
Противниците на данъка върху финансовите транзакции са станали такива по много различни мотиви. Според едни, всяко увеличаване на данъци е зло. Според други, този данък ще направи финансовите пазари по-малко ефективни. „Това е една от най-лошите идеи на наистина големия икономист Тобин, който рядко имаше лоши идеи“, коментира друг професор по финанси.
Но в същото време обществените нагласи в Европа и САЩ са силно критични спрямо големите финансови институции. Движението Occupy Wall Street и моментът на рекапитализиране на 70 европейски банки са плодородна почва за идеята за финансовия данък.
Наскоро специалният съветник по финанси в ООН Дус – Близе /Douste-Blazy/ посочи, че 0.05% данък върху транзакциите, насочен срещу „казино търговията“ на финансовите институции, ще помогне да се преодолее икономическата криза. Ще бъдат събрани стотици милиарди долари, с които може да се финансира световното развитие. Той написа в статия за New York Times:
„Правителствата – малки и големи, наложително трябва да укротят спекулациите на финансовите пазари и да наберат средства. Страховете за данъка върху финансовите транзакции /FTT/ са преувеличени. Междувременно над 40 подобни данъка са въведени в страните по света. Великобритания например има много успешен FTT върху акциите – stamp duty, с който се набират 6 млрд. паунда годишно, без това да се отразява негативно на конкурентоспособността на финансовия сектор в Лондон“.
В същата седмица, когато горното изявление беше публикувано, Европейската комисия предложи данък, който да влезе в сила от януари 2014 г., отнасящ се до финансови институции, поне частично намиращи се на територията на ЕС. Оповестявайки това, еврокомисарят по данъците Алгирдас Семета заяви, че финансовият сектор е „злоупотребил“ с централната си роля в икономиката и затова трябва да помогне да се оправят нещата. Оценките на ЕС са, че с този данък ще се събират по около 55 млрд. евро годишно.
Франция и Германия са за подобен данък, Великобритания и Швеция са против. За да влезе в сила това предложение на ниво ЕС, то трябва да бъде одобрено всяка от 27-те страни членки поотделно. Възможно е, наистина, някои страни да го въведат и индивидуално. В световен план, против данъка върху транзакциите са се изказвали правителствата на САЩ, Канада, Австралия и Китай.
Но в САЩ са силни групите за натиск в полза на FTT. През 2010 г. коалиция на привържениците му излезе с декларация, в която се посочва, че по този начин в САЩ могат да се събират по 100 млрд. долара годишно. Ползите ще са „намаляване на ексцесивните спекулации на големите банки, с минимално въздействие върху дългосрочните инвеститори“. Досега обаче, благодарение на Търговската камара и други организации на финансови лобисти /Business Roundtable и Investment Company Institute/, този данък не може да си проправи път.
Усетили, че пак се надига заплаха, тези организации на 22 септември написаха на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър в писмо: този данък ще доведе до циклични ефекти върху цялата щатска икономика; ще попречи на ефективността на пазара; ще увреди ликвидността и дълбочината на пазарите; ще повиши разходите за емитенти, инвеститори и пенсионни фондове; ще попречи на потока на активите, дискриминирайки едни активи спрямо други".
Но защо й е на икономиката високочестотна търговия? Кртокосрочните инвеститори не се интересуват от перспективите на компаниите, чиито акции купуват и продават. Те са индиферентни като акционери и допринасят само за слабото корпоративно управление. С рисковите си залози те създават само разходи, които солидните финансови компании са принудени да прехвърлят върху своите клиенти. Днешният пазар се превръща в rent-a-stock. Инвеститори, оставащи на пазара за секунди, са безполезни за решаването на въпроси като бонуси и заплащане на персонала, политически дарения и т.н.
Всъщност пазарните реакции са толкова трудно предвидими, че можем само да гадаем какъв ще е ефектът от данъка върху финансовите транзакции. Възможно е този данък да попречи на спекулативната високочестотна търговия дотолкова, че очакваните приходи от него да не се сбъднат. Правителствата могат да загубят данъчните приходи върху плъстите печалби, които финансовите компании днес правят, без да са спирани от данък на Тобин.
За инвеститор, който си е подбрал акция и облигация, купил я е и ще я държи с месеци – или десетилетия – този данък в размер на максимум един промил не значи нищо. Данъкът се налага само веднъж, когато ценната книга бъде купена и втори път, когато бъде продадена.
Но днес повечето индивидуални инвеститори не си подбират акции, в които да инвестират. Те инвестират чрез взаимни фондове или борсово търгувани фондове /ETF/. Инвеститор може да държи акция на такъв фонд с години – докато самият фонд извършва всеки ден многобройни транзакции с активите, които притежава, за да създава стойност за инвеститорите, да набира кеш за евентуални тегления, да плати на спечелилите, да покрие загубите в отговор на обещанията към инвеститорите.
Този данък е допълнителен разход, макар и малък, но той ще се трупа през годините и чувствително ще намали дохода на хората, които си влагат парите в тези фондове. Затова, според фондов мениджър, да се очаква, че Wall Street ще плаща този данък, е проява на голямо неразбиране. „Всъщност индивидуалните инвеститори ще са тези, които ще платят данъка. Ще им бъде прехвърлен“.