В интервю за германския вестник Шпигел президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че държавите в Европа отдавна са загубили суверенитета си. Това е ставало постепенно в годините, когато са трупали дългове и сега са оставени да разчитат на милостта на финансовите пазари. Голям прогрес е, че само година след като бе подвигната идеята държавите вече са склонни да предоставят суверенитета си на институции от европейко равнище. това обаче не е достатъчно, според Драги. 

 

Президент Драги, вие имате ли спестовна сметка?

 

Да.

 

Знаете ли колко процента е лихвата ви?

 

Около 1.75%, колкото е текущата средна лихва в Италия.

 

Лихвата по спестовните влогове в Германия е дори по-ниска от това. Възвръщаемостта е недостатъчна, за да покрие покачващите се цени. Спестителите ли ще платят сметката за кризата с еврото?

 

Не. Ако ние не разрешим кризата с еврото, ние ще платим цената. А ако я разрешим, ние всички ще спечелим от това, особено германските данъкоплатци и спестители. Лихвените равнища в Германия са на много ниско равнище, като доходността по някои държавни ценни книжа е дори отрицателна. Това не е защото сме приложили някакви мерки, а защото Германия получава спасителни потоци от други части на еврозоната.

 

Въпреки това много хора, особено в Германия, са притеснени за стойността на парите, защото Европейската централна банка намали лихвата на исторически ниско равнище и анонсира намерение за изкупуване на правителствени облигации в големи количества на някои южни европейски. Имат ли право тези хора да се притесняват?

 

Ние приемаме много сериозно притесненията на хората. Те са в правото си за питат защо ние почувствахме за необходимо да анонсираме програма за изкупуване на облигации. Едно нещо трябва да бъде ясно: реагирайки на криза в доверието, като едновременно с това се опитваме да поддържаме ценова стабилност, ще облагодетелства германските данъкоплатци и спестители.

 

Обяснете го по-подробно.

 

Кризата на доверието означава, че има приток на пари към Германия. Това притиска лихвените равнища в Германия и покачва лихвите на други страни до неоправдани равнища. По-опростено, има реакция при лихвените равнища и спекулация, че еврото може да се разпадне. Тя е неоснователна и ние трябва да я пресечем.

 

Ето защо вие решихте да помогнете на правителствата в Рим и Мадрид?

 

Не. Решителният фактор бе съвсем друг. Високите лихви по облигациите се отразиха върху лихвите на корпоративните и жилищните заеми. Това поставя в риск ефективността на нашата монетарна политика. Без значение с колко ние понижаваме основната си лихва, това вече няма ефект върху икономиката. Ето защо ние не можем да си позволим просто да стоим и да не правим нищо.

 

Много експерти изразяват съмнения, че лихвите по заемите на Испания и Италия са на притеснителни равнища.

 

Имаме значителни доказателства, че няма основание да се бие тревога за това. Вземете за пример банка в Испания, която в момента трудно би могла да пласира облигационна емисия, при положение, че до неотдавна бе платежоспособна както германските банки. Не е изненадващо, че банките вземат различни лихви по заемите, в зависимост от коя страна на границата се намират. Поради тази причина женените двойки могат да получат съвършено различни ипотечни заеми за апартамент в Мадрид или в Мюнхен.

 

Не е необикновено явление лихвените равнища да варират в различните държави ...

 

Това е така, но степента на тези различия надхвърли нормалните равнища. Лихвените равнища не е необходимо да са идентични в цялата еврозона, но е неприемливо основните различия да се пораждат от това, че има капиталови пазари в криза или че се носят притеснения за разпадане на еврото. В допълнение, има ситуации, при които краткосрочните лихви бяха по-високи от дългосрочните лихви в някои страни, което ние възприемаме като сигнал за тревога. В нашите анализи това е резултат от сериозна криза на доверието и ние спешно трябва да направим нещо.

 

Но много хора, особено в Германия, вярват, че вашите мерки, които вземате, са незаконни. Вие заобикаляте забраните за финансиране на бюджетните дефицити като печатате пари.

 

Това не е вярно. Ние сме под забрана да купуваме облигации директно от правителствата и ние спазваме тази забрана. Но ние имаме право да купуваме облигации от вторичния пазар, тоест от банки и финансови институции, ако това е необходимо за монетарната ни политика. И това е точно това, което правим.

 

Въпросът е защо трябваше да плашите хората с коментара си, че сте готови да изкупите неограничено количество облигации? Съзнавате ли, че това направи хората уплашени?

 

Аз избрах думата "неограничено" за да покажа ясно, че ние сме категорично готови да защитим еврото. Трябва да е ясно как работят пазарите. Неограничено не означава безконтролно. Точно обратното. Ние ще купуваме само облигации на страни, които приемат стриктни условия и ние ще проверяваме много внимателно дали те биват спазвани.

 

Ние имаме своите съмнения относно това. Наистина ли ще откажете да помогнете на държава, ако тя не изпълни препоръчаните икономически реформи?

 

Разбира се. Ако страната не съдейства за постигане на поетите ангажименти, ние ще преустановим програмата. Ние анонсирахме, че ще прекратим операциите незабавно, щом дадената държава бъде подложена на инспекция. В такива случаи ще поискаме от Международния валутен фонд и Европейската комисия да преценят дали държавата спазва поетите ангажименти и само при позитивен отговор бихме възобновили операцията.

 

Примерът на Гърция не е ли достатъчен за това какво доверие може да се има на правителствата? Правителството в Атина вече няколко пъти наруши ангажиментите си пред Тройката и в момента се подготвя да приеме следващия транш от спасителната помощ.

 

Това сравнение не е удачно. Гърция не попада в обсега на нашата програма, защото ние се фокусираме върху държави, които успяват да се финансират сами от капиталовите пазари. Това е нещо съвсем различно.

 

Много хора са притеснение, че Европейската централна банка ще натовари баланса си с големи количества високорискови облигации на държави от южна Европа. Вие вече имате около € 200 млрд. под формата на облигации от страни като Португалия и Ирландия. Данъкоплатците ли ще трябва да поемат и тази сметка, ако правителствата не могат да обслужат дълга си?

 

Не приемам и това, защото е точно обратното. До тук ние всъщност реализирахме печалба от облигациите, които сме изкупували и това се е върнало към централните банки и е облагодетелствало правителствата и данъкоплатците.

 

Можете ли да гарантирате, че така ще продължи и занапред?

 

Едно нещо е ясно: ако правителствата на страните от южна Европа продължат успешно да провеждат реформите, които виждаме, че се извършват през последните месеци, германските данъкоплатци ще реализират печалби от нашите покупки. Няма по-добра защита срещу кризата на еврото от успешните структурни реформи в южна Европа.

 

Това би могло да бъде изразено и по друг начин: вашите баланси са зависими от развитието на политическата ситуация в Мадрид, Рим и Лисабон. Смятате ли, че е благоразумно от страна на централна банка да се поставя под такава зависимост?

 

Ние не се поставяме под такава зависимост, а напротив. Когато кризата ескалира в началото на лятото, Европейската централна банка имаше три опции. Първата, да не прави нищо и да позволи на кризата да се влоши, което носеше значителен риск за германските данъкоплатци. Втората опция беше да се окаже безусловна помощ. А третата възможност бе да се осигури подкрепа при дадени условия. ЕЦБ избра третата опция, защото тя е най-добрият начин за преборване на причините за тази криза. Правителствата трябва да се придържат към твърди икономически и финансови политики. Това е начинът, по който подсигуряваме реформи в еврозоната, а чрез това пазим и своята независимост.

 

Опитът понякога ни учи различно. Ако вие практически намалявате лихвените равнища, това прави лесно за правителствата да задлъжняват повече и намалява стимулите им за реформи.

 

Високите лихвени равнища са най-значимият източник на натиск върху правителствата, които отказват да проведат реформи. Тук съм съгласен с вас. Точно това е причината ние да настояваме за изпълняване на стриктни условия. Нещо повече. Ние не искаме напълно да се заличат различията в лихвените проценти между страните. Ние ще правим своите интервенции само когато тези различия станат прекалено големи.

 

Много експерти изразяват съмнение, че вие можете да правите ясното разграничение в това.

 

Ние бихме възразили на такова становище. Съществуват модели и индикатори, които ни помагат да вземем мотивирано решение.

 

Когато анонсирахте последната програма, лихвените равнища на Испания бяха 6.5%. Какъв процент от тази лихва се дължеше на спекулациите?

 

Добрият анализ дава необходимите индикатори, които показват от какъв момент нататък различията дават основания за притеснение.

 

Ние се боим, че вие бивате вплетени в безнадеждни политически дискусии с европейските правителства. За да поставите монетарния съюз на твърда основа, вие изисквате по-голяма централизация на икономиката и финансовата политика.

 

Правителствата са на прав път. Те склониха да предадат финансовата си и бюджетна политика към институциите на европейско ниво. Те се нуждаят от вземането на още решения в тази насока по време на срещата на високо равнище, която ще се проведе през декември.

 

До момента правителствата изразяват склонност да предоставят правомощия на Европейската комисия по отношение на контрола върху бюджетите им. Реалните решения обаче ще бъдат вземани на регионално равнище.

 

Правителствата ще вземат решения, които бяха немислими преди година. Това е прогрес. Но е не е достатъчен.

 

Защо да не е достатъчен?

 

Ако искате да възвърнете доверието в еврозоната, вие се нуждаете от правила. Също така се нуждаете от гаранции, че тези правила се спазват. Това е което липсваше в миналото и това е проблемът, върху който правителствата трябва да поработят още.

 

Финансовият министър Волфганг Шойбле предложи европейският комисар по монетарна политика да има възможност за намеса при формирането на националните бюджети. Какво мислите по тази идея?

 

Аз напълно я подкрепям. Би било уместно от страна на правителствата ако премислят тази възможност. Аз твърдо вярвам, че за да се възстанови доверието в еврозоната, страните трябва да предадат част от суверенитета си на европейско ниво.

 

Но това е точно онова, на което много правителства се противопоставят. Защо са против тази идея според вас?

 

Много правителства тепърва осъзнават, че са изгубили националния си суверенитет, при това много отдавна. Това е така, защото в миналото те са позволявали дългът им да се трупа и сега са оставени да разчитат на добрата воля на финансовите пазари. Може да ви звучи като парадокс, но е вярно - единствено чрез споделяне на суверенитета си на европейско равнище те ще могат да получат повече независимост.

 

Втората мярка, чрез която се опитвате да поставите монетарния съюз на твърда основа е чрез създаването на единен механизъм за надзор, на който Европейската централна банка да е председател. Това не се получава засега, очаква се да има напредък през януари 2013-та година. Разочарован ли сте?

 

Съвсем не съм разочарован. Това, което е по-важно, е този надзор да работи добре, а не кога ще стартира. При други обстоятелства, репутацията и независимостта на ЕЦБ са в риск.

 

Защо смятате, че ЕЦБ ще върши по-добра работа като надзорна инстанция на банките, отколкото националните власти са го правили до сега?

 

Ние не искаме да заместим националните надзорни институции. Точно обратното е. Искаме да работим в по-тясно сътрудничество с тях. Те обаче трябва да са независими от правителствата, когато представят своите анализи на икономическите проблеми в държавите. В миналото проблемите на банковия сектор са били пропускани именно по този начин.

 

Както в Испания?

 

Аз няма да посочвам имена. Но съм сигурен, че ние ще сме способни да действаме по-независимо и по-бързо от Франкфурт като мястото, на което се вземат решенията.

 

Но това означава, че независимостта на вашата монетарна политика е поставена под заплаха. Все още ли ще сте способни да вземате необвързващи решения за лихвите, ако съществува опасност за големи банки?

 

Наясно съм с риска и това е причината, поради която трябва да се прави разграничение между двете зони в Европейската централна банка. Управляващият съвет трябва да поеме повечето от задачите по надзора.

 

Вие всъщност имате много повече отговорности отколкото централните банкери преди вас. Вие сте най-големият кредитор в страните в еврозоната. Ще бъде ли грешно да ви наричаме най-силният човек в Европа?

 

Това със сигурност не е начинът, по който аз възприемам себе си.

 

Вие сте в новините сред всяка среща на Европейския съюз и сте винаги сред световните лидери. Опитвате се да ни кажете, че нямате влияние?

 

Аз виждам как може би създавам това впечатление у вас, но аз все още съм наясно с онова, което съм - централен банкер без политически мандат, който работи заедно с управителния съвет на Европейската централна банка.

 

В Германия хората са малко резервирани по отношение на антикризисната ви политика. Изненадан ли сте, че получавате толкова критики?

 

Аз имах възможността да обменя виждания с членове на Бундестага в сряда. Впечатлението ми бе, че успях да изложа своите убеждения по множество въпроси и най-вече как тези мерки се вместват в мандата, който имаме, за да поддържаме ценовата стабилност в средносрочен план.

 

Тези страхове произтичат от историческия опит. Германците са научени, че ако централната банка наводни пазара с пари, това винаги води до инфлация.

 

Ние трябва да се отнасяме с тези страхове много сериозно. Но корелацията не е толкова проста. В някои случаи, както при Ваймайрската република, печатането на парите е причинило инфлация. Но в други случаи, действията на проактивната централна банка са предотвратили това.

 

Имате предвид системата от решения на Федералния резерв по намаляване на лихвените равнища? Това е политика, довело до раздуването на имотния балон и до финансовата криза през 2007 - 2008-ма година. Как смятате да направите това в Европа?

 

Ние, в управителния съвет на ЕЦБ, сме ангажирани да поддържаме ценовата стабилност и предотвратяването на условията за раздуване на балони в системата. До тук ние видяхме покачващи се цени на някои от пазарите на местно равнище. С подобни феномени трябва да се работи на съответното политическо и надзорно равнище, например чрез настояване банките да поддържат по-голям капитал, когато заемат експозиции в недвижими имоти.

 

Какво бихте казал на германските данъкоплатци, които се страхуват от инфлацията?

 

В момента не виждам риск за ценовата стабилност. Ние твърдо очакваме, че инфлацията в еврозоната в края на годината ще е близо до целта ни от 2%.

 

Когато бе създаден монетарният съюз, на германците им бе казано, че Европейската централна банка ще е нещо като втора Бундесбанк. Сега обаче хората ви виждат като втора Банка Италия, която допусна двуцифрена инфлация през 1970-та година.

 

Приемам тези обвинения като неелегантни по две причини. През 1970-та година, Банка Италия не беше независима. Днес ситуацията е напълно различна. Но в случая аз имам и лична причина. Заради инфлацията тогава много семейства загубиха голяма част от спестяванията си. Това може да ви направи сигурни, че аз съм и лично, не само професионално ангажиран да гарантирам поддържането на ценовата стабилност.

 

Двама германски представители в управителния съвет на ЕЦБ се отказаха от постовете си в знак на протест, а президентът на Бундесбанк Йенс Вайдеман открито критикува вашата политика. как приемате това?

 

Това се отразява на решенията, които вземаме. Може да бъдете сигурни, че когато вземаме решения, ние стриктно се придържаме към правомощията си.

 

Бившият ви колега Юрген Щарк, който напусна неотдавна, мисли различно по този въпрос.

 

Неговото виждане не се споделя от управителния съвет на ЕЦБ.

 

Но е факт, че ние правите неща, които преди това са били немислими.

 

Ние сме в криза, която е била немислима. Така че не е много от помощ да сравняваме мерките, които вземаме сега с мерките, които са били вземани в миналото. Когато говорим за спецификата на културата на Бундесбанк, ние говорим за нещо, което е напълно различно от целта за поддържане на ценова стабилност. Аз съм дълбоко привързан и към двата принципа и мога да ви уверя, че всеки един от членовете на управителния съвет е изцяло отдаден на мисията за поддържане на ценова стабилност, като се придържа към дадените правомощия.

 

В интервю за Шпигел неотдавна господин Вайдеман каза, че вашето финансиране може да създаде зависимост във финансовата система като към наркотиците.

 

Този риск съществува и ние го вземаме предвид. Но финансирането на централната банка може да бъде полезно и разглеждано като лекарство. Така че това също трябва да се има предвид.

 

Колко дълго тези пререкания между вас и господин Вайдеман могат да продължат?

 

Аз бих искал конкретните дискусии да продължат в по-сдържан вид. Има голямо неразбиране между господин Вайдеман и мен. С него имаме една цел, но различие във виждания за това как тя да бъде постигната.