След като Комисията за финансов надзор одобри проспекта на Енемона АД за издаване на емисия варанти, инвеститорите на БФБ ще имат възможността за пръв път да се докоснат до този вид деривативен инструмент.

По дефиницията, зададена в Закона за публично предлагане на ценни книжа, варантът е ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок.

Какво ни казва това определение?

На първо място, че варантът е инструмент, който дава право да купиш или да продадеш дадена ценна книга /акция или облигация/ на фиксирана цена. До тук той много прилича на опциите, които също имат call и put модификация, но за разлика от тях варантите се издават не от инвеститора, а от дружеството - емитент.  

Компаниите пристъпват към варантите като прелюдия към предстоящо предлагане на емисия ценни книжа, най-често акции. По този начин те целят да привлекат инвеститори за покупки от подготвяна последваща емисия ценни книги.

При call-варантите инвеститорът очаква, че акциите на дадената компания ще поскъпват. Така ако закупи сега варанта, то правото да го обърне в акция на определаната цена по-нататък във времето, а именно когато тя поскъпне, ще му донесе печалба заради маржа в цените.

При put-варантите ситуацията е обратна. Купувачът очаква, че цената на акциите, които има правото да придобие на конкретно определена стойност, ще пада.

Тоест варантите имат определен падеж, в рамките на който могат да бъдат упражнявани, а самото упражняване се изразява в покупката или продажбата на ценни книги, издавани от дружество - емитент.

Варантите са подходящи предимно за инвеститорите със средносрочен и дългосрочен хоризонт на действие. Те се приемат за хитро допълнение към инвеститорското портфолио и обогатяват възможностите за диверсификация.

Конкретната им стойност също би могла да донесе печалбата за инвеститора, тъй като до падежа на инструмента, той има пазарна цена, която се движи успоредно с тази на акцията и е свободно търгуем на борсата.

В същото време обаче за варантите е характерен по-големият ливъридж спрямо акцията, което означава, че с по-малко вложен капитал, може да се постигне по-висока доходност. Това разбира се означава и че инструментът е по-рисков, защото малко отклонение от цената надолу може да доведе до сериозно понижение в цената на деривативния инструмент. Това е причината към тях интерес да проявяват спекуланти и хедж фондове.

Хипотетично, ако цената спадне с 0.30 лв., то за акцията това може да е поевтиняване с 20%, но за стойността на варанта това да означава спад в цената от 60%.

Друга неприятна възможност е спадането на цената на варанта до нула преди той да бъде упражнен.

Сред минусите на варантите са и липсата на глас в събранията на дружествата, както и невъзможността за получаване на дивидент.

Най-сложното при варантите е определянето на тяхната теоретична и времева стойност, при които се вземат предвид цената, на която се издават варантите /или така наречената страйк цена/, пазарната им стойност, броят ценни книжа, които могат да се купят с един варант и други. За последното е най-добре да се консултирате с инвестиционния си посредник.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!