Последният път, когато Германия се нуждаеше от финансова помощ, световните кредитори й осигуриха заем при по-добри условия от тези за Гърция през миналата седмица, коментира за The Telegraph Амброуз Евънс – Причърд.

През 1953 г. САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Гърция и някои други страни подписаха Лондонското дългово съглашение, според което германският публичен дълг се опрощаваше с 50%, тоест със 70% при отчитане на доходността на облигациите. Имаше и 5 – годишен мораториум по лихвените плащания.

Целта на този ход беше да се даде на Германия достатъчно въздух, за да възстанови икономиката си и да може да удържа защитната линия срещу съветската експанзия. Англичаните ги болеше сърцето заради това опрощаване, в момент когато те самите трябваше да търсят кредит от Вашингтон. Гърците простиха част от военните репарации.

Но държавническият подход тогава надделя. Тогавашните финансови министри се съгласиха да си затворят очите, че имат моралното основание да изискват този дълг, както и за възможния морален риск, свързан „награждаването“ на страна, която е унищожила европейския ред.

За десетилетие Wirtschaftswunder, икономическото чудо, сведе теглото на германския дълг до незначителни равнища. Германия се разви като жизнена демокрация и колона на западната сигурност. Гърция е от по-малко стратегическо значение и затова сега трябва да понесе по-тежки условия.

На теория гръцката сделка с ЕС ще сведе товара на гръцкия дълг до 120% от БВП към 2020 г., т.е. то външната граница на поносимостта, след осем години затягане на коланите и депресия, ако всичко се развие по перфектния сценарий. Но тъй като нищо не се развива по план откакто започна европейската програма за строги икономии и шокова терапия, дори това мрачно обещание изглежда твърде оптимистично.

Според първоначалния план на тройката, икономиката на Гърция през 2011 г. трябваше да се свие с 3%. На практика тя падна с 6% и сега се движи по „низходяща спирала на фискални икономии, свиващи се разполагаеми доходи и деперсирани очаквания“, по определението на МВФ.

Производството през декември спадна с 15.5%, паричното предлагане М3 се срина с 15.9%. Безработицата през ноември скочи с 20.9%, след 18.2% месец по-рано – и вече е над най-лошите очаквания, начертани от моливите на тройката. Около 60 000 малки фирми и семейни бизнеси са фалирали от лятото насам, което е основната причина за спада на приходите от ДДС с 18.7% през януари. Сериозността на ефектите от икономическия срив надхвърля фискалните усилия. Толкова Сизифов труд – и толкова малко успехи.

Можете да възразите, че Гърция страда, защото се е забавила в изпълнението на исканията на ЕС и МВФ (макар че МВФ внимава да не твърди такова нещо в последния си доклад, в който дори има и похвали за Атина). Но както каза професор Ванис Варуфакис от Атинския Университет: „Ако бяхме приложили мерките по-добре, щеше да е по-лошо: икономиката щеше да е в кома, а съотношението дълг/БВП щеше да е дори по-експлозивно“.

Да, както Германия прие условията на мира през 1919 г. с пистолет прилепен до главата й, така и Гърция „неискрено прие невъзможни условия“, да взаимстваме фразата от Кейнс – надявайки се, че с времето разумът ще надделее.

До 2015 г. Гърция трябва да уволни 150 000 държавни служители, според последното споразумение, а разходите трябва да се съкратят с още 1.5% от БВП в повече от сега вървящите икономии. Проф. Варуфакис коментира: в следващите шест месеца ще фалират още 50 000 малки магазини и бизнеси, които сега се държат с цената на всичко.

Премиерът Лукас Пападимос призова за национално единство: „Ние сме само на един дъх разстояние от самото дъно. Хаотичният фалит ще е опасно приключение за страната ни. Жизненият стандарт ще се срине, рано или късно трябва да излезем от еврозоната“.

Да, вероятно, но да се остане в еврозоната е също толкова опасно приключение, а стандартът на живот със сигурност ще се срине. Така че според Евънс – Причърд, за Гърция няма никакво значение дали парламентът ще одобри споразумението с тройката – както и направи.

Политиката не може да заповяда и след това да настъпи демократично съгласие. Някога доминиращите социалисти от ПАСОК имат едва 8% подкрепа в допитванията. Подкрепата се насочва към крайно дясното и крайно лявото – точно както по време на Ваймарската република при дефлацията на Брунинг.

Така че в следващия парламент ще има множество противници на меморандума с тройката; всеки опит за предотвратяване на следващите избори от политическите елити ще превърне уличните протести в революция. Като знак за задаващите се събития, Федерацията на гръцките полицаи издаде заповед за арест на представителите на тройката, заради нарушаване на „демокрацията и националния суверенитет“.

Ясно е, че германският финансов министър Волфганг Шойбле иска да изгони Гърция от еврозоната, след като е сметнал, че сега Евроленд е достатъчно силен, за да устои на последиците, а кредитната базука на Драги в Европейската централна банка е елиминирала риска от финансов колапс.

„Не можем да наливаме милиарди в бездънна яма“ - каза той в петък. Малко по-рано камерата го хвана да говори на португалския си колега, че Лисабон може да разчита на по-меки мерки по спасителния си пакет, но само след като Европа се разправи строго с Гърция, за да угоди на настроенията сред германските гласоподаватели.

Всеки проблем в Гърция ще се използва като претекст за спиране на кредитите от ЕС.

Определено може да се твърди, че Гърция няма шанс да допълзи до жизнено състояние в рамките на монетарния същз и затова трябва да се върне към драхмата, категоричен е известният британски финансов анализатор.

Ирландия действително приложи вътрешна девалвация в еврозоната и намали заплатите. Но това е отворена икономика с висок дял на търговията и излишък по текущата сметка. Гърция има дефицит от 9.4% от БВП след 4 години на криза. Данните на МВФ сочат, че реалният ефективен валутен курс в Гърция в момента е надценен с 33%.

Но това не е нещо, което е аргумент за Шойбле, този първосвещеник на бюджетните заблуди, бъркащ макроикономиката с бюджета на швабската домакиня. За Шойбле Гърция има проблем само защото харчи твърде много – а не защото е паднала в плен на дефлацията на дълга заради силно надценената си валута.

Тръгвайки от тук, Шойбле прегръща следващата заблуда: той явно си мисли, че Португалия, Испания и Италия ще се отърват, като режат, режат, режат. Ако Португалия тръгне надолу като Гърция, след като мерките за икономии най-сетне действително поразят страната, вероятно хер Шойбле ще се отнесе и с Лисабон със същата ярост, защото Португалия не отговаря на начина, по който той гледа на света.

Всеки провал се приписва на липсата на морал, но не и на грешния дизайн на проекта за обща валута, за който сам Шойбле допринесе и го наложи на германците против тяхното желание.

Да се вярва, че еврозоната може да се огради срещу рисковете, произтичащи от излизането на Гърция, с помощта на все повече и повече икономии, е равнозначно да се твърди, че Гърция е специален порочен случай.

Гърция действително е извършила много грехове, но тя също така е първата от няколкото набелязани жертви на лудия икономически експеримент, навързал няколко икономики с различен темп на растеж, системи за договаряне на заплати, производителност, чувствителност на лихви, инфлация – без в същото време да осигури фискални трансфери или достатъчна трудова мобилност.

Това бедствие беше замислено от Германия – дали с цел да доведе съседите си до просешка тояга? Виновни са германските оскъдни заплати, виновно е и рязкото монетарно свиване /от страна на ЕЦБ, бел.ред./ точно в момента, когато държавите бяха най-уязвими.

Ендшпилът в еврозоната е агония за Гърция, но е опасен и за Германия. Берлин трупа ужасни пасиви и бързо пилее наследството на 60 години достойна държавност. С искането си да има бюджетен губернатор в Гърция – и сега с намерението да улови изкъсо бюджетните приходи при първоизточника им в Гърция, правителството на Меркел и Шойбле премина дипломатическата линия и брутализира политиките на Европейския съюз.

Арбайт Махт Фрай – пишеше на вратите на концлагерите. Меморандум Махт Фрай – подиграват се сега гръцките вестници. Дали Конрад Аденауер някога щеше да допусне толкова глупави грешки?

От английски Димитър Събев