Инвестициите в електропреносната и в електроразпределителната мрежа да могат да се финансират и чрез проекти от оперативните програми на Евросъюза. Това предложение даде председателят на управителният съвет на "ЕВН България" Йорг Золфелнер на семинар за журналисти. В момента такава възможност не е предвидена.
При обилните снеговалежи през октомври 2011 година и през изминалите няколко дни от тази година са нанесени сериозни щети на енергийната мрежа на страната и причината е, че по-голямата част от мрежата у нас е от въздушни проводници, посочи Золфелнер.
В Австрия мрежата се състои от 80 процента подземни кабели и от 20 процента въздушни линии, а окабеляването се финансира не само от електроразпределителните дружества, а и от общините, коментира той.
Ситуацията в България наподобява ситуацията в Австрия през 1970 г. по отношение на окабеляването, добави Золфелнер.
Трябва да има съвместна политика между мрежовите оператори, държавата и общините за подмяната на електропреносната и разпределителната мрежа, смятат от ЕВН.
Само за мрежата на ЕВН преминаването от открити към закрити кабели ще струва 4 млрд. лв., съобщиха от дружеството.
Един закрит електропровод е около пет пъти по-скъп от въздушния, уточни Гочо Чемширов - член на УС на ЕВН "Електроразпределение".
Подземните кабели обаче са много по-надеждни при метеорологични условия като тези през изминалите дни, посочи той. Според Калина Трифонова - член на УС на "ЕВН България", има енергийна свързаност между страните в ЕС и това дава възможност за финансиране по оперативните програми.
Около 60 000 км е общата дължина на електроразпределителната мрежа, обслужвана от ЕВН, от 2005 г, когато дружеството е приватизирано. До 2011 г. около 15 000 км /или една четвърт от мрежата/ са вкарани под земята.
Ако не бъде осигурено допълнително финансиране, например по линия на еврофондовете, ЕВН ще може да вкара под земята цялата останала мрежа за близо 30 години, и то ако ДКЕВР й признава по 133 млн. лв. инвестиции годишно, посочиха от дружеството. /БТА/