В цяла Европа правителствата съкращават дефицити. През 2009 г. средният дефицит на страните в еврозоната беше 6.4% от БВП. През миналата година нивото му достигна до 4.1%, а през 2013 г. трябва да е 2%. Според мнозина това е ужасна грешка, която потопява европейската икономика във все по-дълбока рецесия.

 

Видно е, че еврозоната не се справя добре. Ясно е, че намаляването на публичните разходи не се отразява благоприятно на икономиката. Но е важно да се запитаме дали, ако правителствата не понижаваха дефицитите си, нещата щяха да са по-добре или рецесията щеше да е по-дълбока? Пита Анрю Лилико в The Telegraph.

 

Гърция и Португалия имат толкова високи дефицити и лоши перспективи за растеж, че финансовите пазари отказват да ги кредитират. Гърция дори фалира по плащанията си към частните заемодатели.

 

Ако правителствата в Атина и Лисабон можеха да заемат пари свободно, то нещата щяха да са по-различни, но не могат. Истината е, че ако Гърция и Португалия трябва да останат в еврозоната, те нямат друг избор освен да намалят дефицитите си. Ако не го направят, никой /дори МВФ или ЕС/ няма да им отпуска пари. И, за да има по-слаб негативен ефект, свиването на дефицитите трябва да стане бързо, дори това да доведе до бунтове и народно недоволство.

 

Дали е неразумно от страна на ЕС и МВФ да настояват, че Гърция и Португалия трябва да намалят дефицитите си като условие за отпускане на пари?

 

Все пак тези институции трябва да отговарят пред онези, които ги финансират. А това са данъкоплатците във Великобритания, САЩ, Германия, Китай и т. н. Има риск и при това съвсем реален, Гърция и Португалия да откажат да плащат дълговете си. Правителството в Атина вече фалира по дълга си към частните кредитори, същото може да направят и властите в Лисабон. А гръцката опозиция иска спиране на плащанията към МВФ и ЕС.

 

Наистина, чрез намаляване на дефицитите на тези страни, техните икономики ще се свият и по този начин за тях ще е по-трудно да изплатят дълговете си. Идеята е, че със заемни средства те ще бъдат в състояние да останат платежоспособни, но увеличавайки дълговете си.

 

Дори в момента да имат проблеми с обслужването на облигациите си, то достъпът до кредитиране ще им позволи да не съкращават разходи и да генерират растеж. Този подход понякога е правилен. Една страна може да изглажда неравностите на икономическия цикъл с пари назаем, но не може да предотврати цикличността сама по себе си.


С малки дефицити и леко повишаване на задълженията могат да се освободят средства за подпомагане на растежа. Но няма как една страна да спре рецесия като увеличи дълга си от 98% на 99% от БВП например. Всъщност от едно ниво нататък, увеличаването на дълга и съответно на плащанията по него има негативен ефект върху икономическото развитие.


Защо е така? Първо, повечето дълг означава, че по-голяма част от произведеното в дадена страна ще отива за плащанията по облигациите и то под формата на предварителен ангажимент, всяка година. Така по-малка част от добавената стойност в икономиката ще може да се реинвестира обратно.

 

Тоест, в средносрочен план, големият дълг означава по-малка гъвкавост и по-бавен растеж. А от един момент нататък дори спад на икономиката.

 

Кога нетният ефект от поемането на дълг става отрицателен? Статистиката показва, че точката на пречупване е 90% от брутния вътрешен продукт на дадена страна. Гърция и Португалия вече са далеч над тази точка. Истината е, че гръцката икономика се свива заради плащанията по дълга. Франция пък отчете преди седмица, че е достигнала това гранично ниво.

 

Второ, домакинствата и бизнесът от един момент нататък започват да се питат как ще бъде запълнена растящата дупка в бюджета на държавата? Дали това няма да стане с по-високи данъци? Ако очакват данъците им да се увеличат, домакинствата ще свият потребителските разходи, а бизнесът ще намали инвестициите си.

 

А когато една икономика има висок дефицит кредиторите започват да се страхуват, че тя ще фалира. Така те започват да продават облигациите на даденото правителство и да искат по-висока доходност при покупката им. И това отношение на инвеститорите не засяга само държавата, но и банките и бизнеса. В резултат цената на кредита се повишава за всички в тази страна и това води до свиване на потреблението и още по-дълбока рецесия.

 

Традиционно се счита, че дефицит от около 3% от БВП е достатъчно малък, за да позволи гъвкавост на държавата и да няма негативен ефект върху икономиката. Но през 2009 г. дефицитите на много европейски правителства надхвърляха двойно тази граница, а в Гърция недостигът на средства в бюджета беше петорно по-голям.

 

На практика нито една развита страна, преди 2009 г, не беше отчитала фискални дефицити от над 10% от БВП в мирно време.

 

Държавите членки на еврозоната нямат друг избор освен да намаляват своите дефицити. Това, че еврозоната е рецесия в момента, не означава, че икономическият спад нямаше да бъде много по-дълбок без мерките за бюджетен контрол.