Близките връзки на Европа с развиващите се световни икономики се превръща от благословия в проклятие.
Търговските партньори на Изток, които купуват около една трета от регионалния износ, ще намалят вноса заради отслабените им банкови системи и поевтиняването на валутите им. 

Европейски компании, като френската Schneider Electric и финландската Kone Oyj, казват, че поръчките от развиващите се страни ще намалеят, поради негативното отражение на кредитната криза там. Икономисти от Citigroup очакват голямо намаление на основните лихви и рецесия в цяла Европа.

В началото на октомври президентът на Европейската Централна Банка Жан-Клод Трише заяви, че активният растеж на развиващите се пазарни икономики ще подпомогне постепенното възстановяване от кризата. Вчера той каза, че най-вероятно ще има ново понижение на лихвените проценти.

Вече 14-месечната кредитна криза кара инвеститорите да продават акции, облигации и валути от тези развиващи се страни и това се отразява крайно негативно на банките им. Пазарите на повечето такива страни с на четиригодишни дъна и се очаква спадът да не спре до тук.

Украйна, Унгария и Пакистан търсят помощ от Международния валутен фонд, а аржентинските пазари са в смут след опита на правителството да поеме частните пенсионни фондове. Русия отпуска повече от $ 200 млрд. за ограничаване на ефекта от финансовата криза. Китай също забавя икономическият си растеж.

Десетки, предимно източно европейски страни, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., осигуряват 15.3% от износа на Съюза, три пъти повече от началото на десетилетието. За Китай и Русия той се е удвоил за същия период. САЩ и Великобритания от своя страна отчитат спад с около 4 %.

Заради по-високия дял на износа към развиващите се пазари европейските страни са се възползвали много повече от ръста на икономиките им отколкото Щатите, заявиха икономисти от Citigroup. Но сега са много по-засегнати от спадовете им отколкото САЩ. До 4 години, икономическият ръст на тези развиващи се страни, ще се забави. Дори страна като Китай не е защитена от негативното въздействие на външни сили върху икономиката й.

От своя страна, Русия и страните от Близкия Изток загубиха своята покупателна способност след спада на цената на петрола. Суровината поскъна с 625 % от 2001 г. до юли тази година. Рекордната цена на петрола тогава беше $ 147.27 за барел.