От 200 милиона евро, осигурени във фонда за микрофинансиране на Европейския съюз „Прогрес“, като кредити за малкия бизнес са отпуснати само 8 милиона евро – информира Financial Times.

Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ беше обявен още през пролетта на 2009 г. като „отговорът на ЕС срещу нежеланието на банките да отпускат кредити за реалната икономика“.

Но както и останалите европейски фондове, насочени за борба с кризата, изключително сложната процедура за одобрение на европейско ниво и мудното търсене на кредитополучателите оставят парите неразпределени.

Дотук схемата за микрофинансиране „Прогрес“, която се управлява съвместно от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка в Люксембург, е отпуснала кредити за бизнеса от само 5 страни. Най-бедната България с кредити за около 1 милион евро е втора по активност. Първа по подпомагане от фонд „Прогрес“ е Холандия – най-богатата европейска икономика.

Според националните политици, вина за забавянето на кредитирането по този фонд има изоставането на изграждането на централната структура, която беше финанлизирана чек през март 2010 г. Има обаче все още надежда фондът да се изпразни до 2016 г., когато ще е последния период на отпускане на заеми.

Европейските институции не поддържат данни за броя и дейността на предприемачите, които са теглили кредити от „Прогрес“. Очаква се по-пълен доклад до края на годината. Европейската комисия настоява, че целите ще бъдат изпълнени – до края на годината фирми от 13 държави ще подадат апликации. Микрофинансирането си поставяло и социални задачи и било нужно време за да се подготви всичко в толкова различните членки на ЕС.

Но вътрешни хора в Комисията коментират, че бизнесът в някои държави даже няма да може да кандидатства по тази схема, тъй като липсват квалифицирани посредници за разпределяне на парите.

От „Прогрес“ се очакваше да предостави около 500 милиона евро кредити на миркопредприятия, самонаети работници и други категории, които се затрудняват да получават финансиране от традиционните кредитори.

Според FT, бавният старт на този фонд е ехо на костенурковата скорост, с която ЕС въвежда и другите си стимули за борба с кризата, договорени още през 2008 г. През март 2009 г. Европейската комисия обмисли фонд за стимулиране в размер на 5 млрд. евро. След като страните членки се отказаха да стимулират телекоми, размерът на този фонд беше свит.

От останалите 4 милиарда, фокусирани главно върху енергетиката, обаче дотук са извадени само 900 милиона. Според ЕК тези пари са помогнали за старта на проекти в частния сектор, които в противен случай нямаше да могат да оживеят. А останалите пари щели да се предоставят в следващите години.

Но реалността е различна. Най-големият проект по тази линия е проектът за газопровода Набуко, който трябваше да получи 200 милиона, но досега нито цент не е бил похарчен от икономически и геополитически съображения. Комисията твърди, че тези пари остават по сметка и ще бъдат върнати на страните членки, ако проектът не бъде осъществен.

Друга делва с европейски пари, Европейският фонд за отговор на глобализацията, който трябваше да помогне на работниците, които са загубили работата си, през 2010 г. плати само 83 млн. евро, което е 1/6 от размера му от 500 милиона – въпреки високата безработица в цял ЕС. Брюксел изказва притеснения от бавния темп на усвояване на структурните фондове.