Вече е готов регламентът за бъдещия кризисен механизъм в еврозоната – информира Frankfurter Allgemeine Zeitung. След като до понеделник вечерта спореха за бъдещата капиталова структура на Европейския механизъм за стабилност /ESM/, финансовите министри се разбраха за подробностите. В четвъртък и петък държавните и правителствените глави ще довършат започнатото с приемане на цялостен пакет за трансформация на еврозоната.

Кризисният фонд ESM ще е в размер на номинално 700 млрд. евро и след средата на 2013 г. ще замести сега съществуващия помощен фонд EFSF. Новият фонд ще е в състояние да отпусне ефективно 500 млрд. евро като помощ, които ще се набират при нужда от пазарите чрез емисия на първокачествени облигации. В добавка към обещаните от Международния валутен фонд 250 млрд., на разположение за предпазване на общата валута ще има 750 млрд. евро.

В налични, европейските държави ще осигурят 80 млрд. евро. Първата половина от тази сума трябва да се изплатят към средата на 2013 г., а останалите пари трябва да се преведат на три транша в трите последващи години. Другите 620 млрд. евро се формират от комбинация от гаранции и капитал, който може да се освободи при поискване.

Ключът към касите на ESM ще има Европейската централна банка. Вноската на отделните страни като цяло се определя от вноските им в ЕЦБ, като обаче са направени и промени в полза на източноевропейските страни, които бяха приети в еврозоната, отчитайки и БВП на глава от населението.

Специално по отношение на Германия, Берлин се задължава да осигури 27.1% от капиталите на новия фонд. Това на база 620 млрд. евро се равнява на 168 млрд. евро. За досегашния кризисен фонд Берлин вече одобри участие от 150 млрд. евро. В налични пари, задължението на ФРГ е 22 млрд. евро, от които почти 10 млрд. трябва да се платят до средата на 2013 г. Плащанията за ESM няма да влязат в статистиките на Евростат за държавния дефицит в отговор на Маастрихтските критерии.

Страните, които биват принудени да прибягнат до нуждите на ESM, ще плащат лихви по-ниски от досегашните. Въпреки това цената на кредита за закъсалите ще е с 200 базисни пункта /2 процентни пункта/ по-висока от цената, на която европейските страни ще го получават от кредитните пазари. След три години от датата на изтеглянето на кредита, лихвата ще скочи с още 100 базисни пункта.

За разлика от досегашния фонд EFSF, новият ESM ще действа не на базата на частното право, а като международна финансова институция, подобна на МВФ.