Еврозоната вече не е разделена на небрежен юг и дисциплиниран север. Южните страни са на път да намалят дълговете си, докато в Холандия или Финландия се отварят нови пробойни.

Разграничителната линия, пресичаща валутния съюз беше видима от години. От едната страна бяха потъналите в дългове държави от периферията, а от другата стабилните северни икономики.

Но докато Гърция, Ирландия и Португалия бавно и трудно излизат от кризата и намаляват размера на бюджетните си дефицити, то ситуацията на север постепенно се влошава.

В края на първите седем месеца от годината Гърция и Ирландия отбелязват успехи след реализираните икономии - и то въпреки острата рецесия.

Испания изостава в известна степен, но се очаква да приведе своя бюджетен дефицит в съответствие с изискванията – 5.5% през 2014 г.

По-голяма нестабилност има в Италия, където дефицитът в хазната дори се увеличава. Но това не е толкова страшно, тъй като през тази и следващата година той вероятно ще е под границата от 3 на сто от брутния вътрешен продукт, заложена в договора от Маастрихт.

Т.е., засега можем да сме относително спокойни за Юга. Не обаче и за Севера, и най-вече за две държави, чиито правителства по време на кризата се отнасяха прекалено високомерно към закъсалите страни.

Това са Финландия и Холандия. Те твърдяха, че югът не прави реформи и достатъчни икономии, както заяви например финландският министър по европейските въпроси Александър Щуб.

Сега обаче самата Финландия е в криза, която спъва икономическото развитие: през последните пет години износът се сви с 20%, а външнотърговският излишък се превърна в дефицит. Очевидно няма да бъде постигната целта за 1.3 на сто бюджетен дефицит през 2014 година. Според най-новите прогнози дупката в хазната ще достигне 3.4% от БВП.

И на холандците ще им се наложи да правят икономии. Когато правителството утвърди плановете си за намаляване на дефицита, все още разчиташе на икономически растеж от 0.7% през тази и следващата година. Действителността обаче е друга - през тази година брутният вътрешен продукт ще намалее с един процент, а през 2014 г. е малко вероятно ще отбележи минимален ръст. Накратко: Холандия също няма да изпълни предписанията за бюджетен дефицит под 3 процента от БВП.

В Австрия също не се справят с икономиите. Договорената с Европейската комисия цел за дефицит от 1.5 на сто през 2014 г. изглежда за момента напълно непостижима. Към това се прибавят и проблемите със спасяването на фалиралата банка Hypo Alpe Adria.

Така от някога гордия клуб на "северняците" остава само една държава - Германия. За нея обаче важи същото: изобщо не е сигурно, че догодина тя ще има балансиран бюджет. Макар че шансовете за това не са никак лоши.