По времето на имотния бум между 2001 и 2007 г. силно мотивираните инвестиционни банкери се възползваха от исторически ниските лихви, изобилната ликвидност, правителственото спонсориране на жилищните финанси, политиката да се направи жилището достъпно за всички и данъчните политики, които доведоха до безпрецедентна секюритизация на ипотечни ценни книжа.

Махмурлукът от този отровен коктейл още държи глобалната икономика, коментира за Bloomberg Викрам Маншарамани, който ръководи семинар за финансовите цикли в Университета в Йейл. Светът все още се бори с прекомерния дълг, опасността от дефлация и болезнения процес на намаляване на дела на привлечения капитал.

Сходна динамика се наблюдава в глобалната хранителна система: има комбинация от сили, които създават нов опасен балон. Този балон на хранителните стоки се надува от системата, фокусирана върху постигане на ефективност чрез големи мащаби, което води до ниски цени и увеличена консумация. Превръщането на кредитите и на храните в борсово търгувана стока води до еднакви резултати – свръхконсумация. Подкрепят я правителствените политики, поддържащи цените ниски. Следствието е силно задлъжняло общество и национална епидемия от затлъстяване.

Точно както банкерите отпускаха кредити, за да ги включват в своите стандартизирани ипотечни продукти, така и фермерите сега предимно произвеждат за стоковите пазари. Точно както банкерите спряха да се интересуват от финансовото здраве на клиентите си, или дори от тяхната способност да си изплащат обратно кредитите, така и фермерите под тежкото въздействие на правителствените програми все по-често спират да произвеждат храна за благото на хората, които я ядат. На практика индустриалното фермерство дори не произвежда „храна“ - а по-скоро входящи потоци за хранителната индустрия; онова, което авторът Майкъл Полан нарече „ядивни субстанции, подобни на храна“.

Бушели царевица

Да вземем царевицата. Част от нея действително се консумира като храна, например под формата на варена царевица. По-голямата част от реколтата отива за фураж, за съставки за полуфабрикатна храна и за производство на етанол. Цената на повечето царевица, произвеждана в света, се базира на качествените вариации около еталона Втори клас. Според щатското селскостопанско министерство, бушел царевица Втори клас тежи около 54 фунта, или 24.5 килограма, в него има под 5% повредени зърна и под 3% счупени зърна или чужди примеси. Точно както несведущите купувачи сляпо плащаха за ипотечни ценни книжа с ААА рейтинг, така и зърненият индустриален комплекс с готовност приема всичката царевица Втори клас. Сходна динамика има и при други аграрни продукти, превърнати в борсово търгувани стоки – като пшеницата и соята.

Политиките на щатското правителство от началото на 1970-те насърчават производството на големи обеми аграрна продукция. По него време слабите реколти в СССР и лошият климат в производствените зони на Америка доведоха до космически цени на зърното. Най-големите световни списания посвещаваха първите си страници на инфлацията на храните и нейните социални последици.

За да попречи цените в магазините да скочат с 20% или повече, земеделският министър Ърл Буц, който служеше при президентите Никсън и Форд, предприе серия промени, насочени към понижаване на цените. Той премахна неща като кредитиране на фермерите, правителствено изкупуване на зърното и стимули за оставяне на нивите непосети в периоди, когато цените на зърното са ниски. Замени ги с директни плащания на фермерите, покриващи всяка разлика между пазарната цена и един изкуствен ценови под.

Вместо да отказва фермерите да произвеждат повече зърно, когато цените са ниски, новата политика ги насърчи да произвеждат повече, без значение каква е цената. Ценовото дъно, което регулярно бива осъвременявано, представлява цена, на която фермерите на практика могат да продават неограничено количество. Набъбващите обеми понижиха цените на пазара, което от своя страна увеличи консумацията.

По същия начин когато през 2001 г. Федералният резерв намали краткосрочните лихвени нива, за да се пребори с дефлационните сили след пукането на Интернет балона, цената на парите беше понижена, което повиши ползването на дълг.

Цената на калориите

През изминалите 30 години цените на храните са спадали средно с 1% годишно, според анализа на центъра за икономически изследвания към щатското аграрно министерство. През същия период средната дневна консумация на калории в САЩ се покачи с около 18%, или с 400 калории.

Има причина да мислим, че ниската цена на храната накара хората да ядат повече, а особено онези видове храна, които се субсидират от земеделската политика на САЩ. Тоест свръхконсумацията не се е разпростряла върху всички категории храни, а само върху онези видове храни, които съдържат субсидирани съставки като царевица, пшеница и соя.

Брашното и зърнените храни формират 39% от цялото увеличение на консумацията на храни в САЩ след 1980 г., т.е. около 155 допълнителни калории. В същото време храни, които са останали извън схемата за субсидиране, днес не се консумират повече, отколкото преди 30 години: при плодовете консумацията на американците се е увеличила само с 6 калории за разглеждания период, при зеленчуците е същата.

През 2004 г. един долар е купувал 1000 калории бисквити или чипс, 875 калории сода, 250 калории моркови и 170 калории плодов сок, според Адам Древновски, професор по епидемология в Университета във Вашингтон, директор на Сиатълския център за Здравословно обществено хранене.

С други думи, аграрните субсидии правят най-малко полезните храни най-евтини.

Предвид това, че на фунт телесно тегло съответстват около 3500 калории, лесно е да се види, че прекомерните калории са основният фактор за епидемията от болезнено затлъстяване – заедно с недостига на физическо натоварване и неправилния начин на хранене. Заради тясната корелация между затлъстяване и сърдечни заболявания, диабет и други болести, изглежда, че индустриалното земеделие в САЩ не е по-устойчиво от имотно ориентираните финанси преди 2008 г.

Друго нежелано следствие от толкова голямо производство на храни е по-големият добив от декар. Колкото по-голям е добивът, толкова по-малко хранителни вещества съдържа зърното. Според Доналд Дейвис от Биохимическия институт в Остин, доказателствата за това са безспорни. Сортовете, обещаващи по-висок добив, съдържат по-малко хранителни вещества спрямо сортовете с нисък добив.

Храна и здраве

Ограничените бюджети и нарастващите медицински разходи налагат да помислим за здравните ефекти от хранителната ни система. Да оспорваме, че такива има, е все едно да отричаме, че между финансовата регулация и жилищните политики има нещо общо. Аграрната политика трябва да се промени така, че да се минимизират стимулите за свръхпроизводство и да се насърчи производството на здравословни калории.

Две селскостопански субсидии трябва да бъдат рязко намалени или премахнати: програмата за кредитиране на маркетингова дейност и програмата за антициклични плащания. Първата дава възможност фермерите да теглят кредит, използвайки реколтата си като залог. Тя на практика позволява на фермерите да не връщат пълния размер на кредита, ако цените паднат под правителствено определената цена. Но ако цените са по-високи, разликата остава във фермерите.

Антицикличните плащания са следните: когато цените са по-ниски, субсидиите са по-високи, което също гарантира на фермерите минимални цени. И двете субсидии са насочени само за индустриални търговски стоки.

Тези програми на практика позволяват на фермера да игнорира цената на зърното, когато взема решение как да разпредели земята си. Те насърчават свръхпроизводството. Между 1995 г. и 2010 г. по тези програми аграрното министерство на САЩ е похарчило над 50 млрд. долара.

Ако субсидиите се премахнат, ще има пари на разположение за субсидиране на производителите на плодове, както и за финансиране на образователни програми за правилно хранене и физическа активност. Днес трябва да преодолеем синдрома на евтината храна, за да спрем разхищението и да спестим бъдещи разходи за здраве.