Фалитът - единственият начин да се преборим с банките

Последните данни на БНБ показаха ново покачване на дела на проблемните потребителски кредити. В условията на криза все повече хора не могат да обслужват задълженията си, а и не могат да ги рефинансират с други кредити, заради високите лихви и затегнатата политика за заемите на банките.

В същото време ако длъжникът не успее да си плати, той става заложник на решенията на банката. С други думи банките властват на пазара. Потребителите са второстепенен, а не равнопоставен фактор. На пръв поглед това е добре от макроикономическа гледна точка, защото гарантира стабилността на банковата система дори при силно увеличение на проблемните кредити.

Но реално тази неравнопоставеност води след себе си и до подценяване на риска от страна на кредиторите. Финансовите компании раздаваха твърде лесно заеми преди кризата, изисквайки големи обезпечения и сигурни, че ще си приберат парите, дори от не толкова платежоспособните клиенти.

Резултатът? Балон на кредитирането в България, в която като развиващ се и ненаситен пазар такъв балон не би трябвало да има.

През 90-те години на XX век положението беше коренно различно. Тогава кредиторите нямаха никаква защита и това позволи на група длъжници да източва безнаказано българската банкова система.

Да, балансът между участниците на пазара трябваше да бъде променен и правото на банките да изискват задълженията към тях да бъде гарантирано от закона. Но вместо да се уравновеси, везната на отношенията длъжник – кредитор беше наклонена в полза на кредитора.

Как да избегнем нови балони на кредитирането и да направим равнопоставени участниците на пазара? Има едно просто и ефективно решение, това е индивидуалният фалит. Фалит! ще възкликне уплашено обикновения българин и ще потърси друг начин да реши проблема си с банката.

Но фалитът не краят на един длъжник, точно обратното, това е механизъм за защита на правата на длъжника от кредитора.

България и Румъния са единствените две страни в Европейския съюз, където не действа закон за индивидуалния фалит. И докато в Румъния проблемът поне се обсъжда, то в България това е тема табу.

Как седят нещата по света. В САЩ Глава 7 и Галва 13 от закона за банкрутите третират индивидуалния фалит. Първата е за ликвидацията на активите, а втората е за реорганизацията на плащанията в 3 до 5 годишен план. Т.е. длъжникът е задължен в рамките на този период да се опита да изплати дълга си по одобрена от съда схема. Ако не успее, загубата е за кредитора.

И дори тези условия бяха наложени през 2005 г., когато администрацията на Буш ограничи правата на длъжниците за сметка на тези на кредиторите.

В същото време обаче законите в Германия и Франция постепенно дават все повече права на длъжниците.

Оказва се, че колкото по-ограничени са активите, подлежащи на ликвидиране за покриване на дълга към банките, толкова по-бързо и лесно кредитополучателите се справят с покриването с плащанията.

Във Франция, където жилището на длъжника подлежи на ликвидация, както и по-голямата част от доходите му и то в рамките на до 10 години, много повече хора преминават през няколко банкрута, отколкото в Германия или Канада.

Разбира се в повечето страни законите насърчават длъжниците да изберат защитата от кредиторите като последно възможно решение. Във Великобритания например на обявилите индивидуален банкрут е забранено да управляват компания, да практикуват право или заемат публична длъжност за период от три години.

Въпреки налаганите ограничения, механизмът действа и кара както банките, така и длъжниците да бъдат внимателни при процеса на кредитиране.

Всяка година около 100 000 души в Канада обявяват индивидуален банкрут. Основните причини за подаване на документи за индивидуална несъстоятелност в развитите страни са непредвидени медицински разходи, прекомерен дълг по кредитни карти, загуба на работа и развод.

В Канада предимствата на банкрута на частни лица са, че предпазва от принудително събиране на дълга, правни действия срещу тях от страна на кредитора и запор на заплатата.

Фалитът елиминира необезпечените задължения на длъжника и може дори да бъде по-евтин в сравнение с други варианти, като рефинансиране на кредита.

От друга страна, обявяването на несъстоятелност има силен негативен ефект върху кредитната история на длъжника и кара банките да бъдат много внимателни с него.

Освен това се изисква подробен отчет за приходите и разходите, докато трае периодът на несъстоятелност.

Въпреки че фалитът повлиява отрицателно върху кредитния рейтинг на длъжника, повечето хора, които обявяват несъстоятелност, така или иначе вече се приемат като рискови клиенти за банките.

В действителност индивидуалният фалит е мощно средство за длъжника да запази някаква форма на финансова стабилност и му дава възможност за ново начало. Възможност която никой не дава на кредитополучателите в България.