Федералният резерв ще плати на финансовото министерство 76.9 млрд. долара под формата на дивидент, който централната банка плаща на хазната всяка година, след като приспадне разходите за дейността си.

Парите идват от лихви по портфейла от активи на ФЕД – който портфейл е почти рекордно голям, достигайки на 4 януари 2.92 трилиона долара.

В борбата срещу финансовата криза централната банка изкупи от пазара активи на стойност 2.3 трилиона долара – държавни ценни книжа, ипотечни облигации, дълг на ипотечните агенции. Целта беше да се понижат дългосрочните лихви, след като лостът на федералните фондови лихви беше понижен до нулата през декември 2008 г.

Портфейлът на ФЕД набъбваше във две фази, известни като „количествени улеснения“.

Федералният резерв се финансира сам, като емитира валута, върху която не плаща лихва – и плаща само 0.25% на търговските банки, които държат парите си в трезорите му, обяснява Bloomberg. По тази причина ФЕД постига положителен доход от лихви. Доходността на 10 – годишните щатски ДЦК достигна 1.98% днес.

Колкото по-голям е балансът на ФЕД, толкова по-голям е и доходът от лихви, който той генерира. След като през 2010 г. финансовото министерство получи от централната банка рекордните 79.3 млрд. долара, 2011 г. е втората в тази своеобразна класация.

За сравнение, през 2006 г. ФЕД плати 29.1 млрд. долара на хазната, тогава общите активи в баланса му бяха 874 млрд. долара. Рекордът в баланса на ФЕД беше пставен на 28 декември с 2.928 трилиона долара.

През 2011 г. 12-те регионални банки от системата на федералния резерв са спечелили 83.6 млрд. долара лихви от ценните книжа, които те държат в портфейлите си. Други 2.3 милиарда са спечелени от продажба на ДЦК. От услуги са получени 479 млн. долара, а от валутни операции 152 милиона.

Резервните банки са платили от своя страна само 3.8 млрд. долара лихви по депозитите на търговските банки, държани в трезорите им.

Оперативните разходи на резервните банки възлизат на 3.4 млрд. долара. Освен това на 1.1 млрд. долара се оценяват разходите по емитиране на нова валута, както и разходите на Федералния резервен борд във Вашингтон.

Бордът на ФЕД не работи като резервна банка и съответно не печели доход от лихви; разходите му за 2011 г. са възлизали на 470 млн. долара.

Освен това 242 млн. долара са отишли за дейността на Бюрото на финансова защита на потребителите, а 40 млн. долара за Офиса за финансови изследвания. И двете структури са новосъздадени съгласно закона Дод – Франк, предвиждащ засилване на финансовата регулация. / Bloomberg