Незабавни действия за осигуряване на фискална стабилност е предприело правителството още през август 2009 г. Първата стъпка в тази посока е била одобреният пакет мерки за ограничаване на нелихвените разходи по републиканския бюджет за 2009 г. в общ размер на около 1.15 млрд. лв. Положените усилия са позволили бюджетният дефицит на касова основа да остане на относително устойчиво ниво, предвид огромния натиск на кризата върху фискалната позиция.

Това е записано в годишния отчет на правителството, публикуван на сайта на Министерски съвет.

Кабинетът, обаче, признава, че Недостатъчно ефективният контрол и нарушаването на фискалната дисциплина през 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. са в основата на рязкото нарастване на задълженията на правителството по балансите на бюджетните разпоредители. Това доведе и до раздуването на дупката в хазната до 3.9 на сто, припомнят управляващите.

От кабинета припомнят и основните инструменти, фиксирани от тях като начин за излизане от кризата - намаляването на държавните разходи, насърчаването на заетостта и поддържането на данъчна и осигурителна политика, благоприятна за българските и чуждестранните инвеститори и ориентирана към ограничаване на сивата икономика.

Правителството продължава стриктно да следи състоянието и тенденциите на развитие на международните финансови пазари, нивата на лихвените проценти и валутните курсове в страната и чужбина. Данните за състоянието на българската банкова система, както и на кредитните институции с чуждестранно акционерно участие, недвусмислено сочат запазено добро финансово състояние, съхранени капиталови буфери за посрещане на възможни шокове, добра ликвидна позиция и наличието на капацитет за преодоляване на неблагоприятни външни въздействия. За разлика от някои „стари” страни-членки на ЕС, в България не са използвани инструменти за подпомагане на кредитни институции, пише още в отчета в главата, посветена на публичните финанси.

Сред постиженията от кабинета посочват за засилване на митническия контрол, проверките от страна на приходните администрации, мерките за опростяване на данъчната система и прецизиране на данъчното законодателство, по-бързото да възстановяване на ДДС и други.

Като постижение за подобряване на инвестиционния климат пък от кабинета посочват Плана за действие за намаляване на административната тежест с 20% до края на 2012 г. по Програмата на ЕК за намаляване на ненужния административен товар. Правителството припомня и за подготвяния проект за Закон за иновациите, както и предприетата политика за приватизация (създадената Държавна консолидационна компания, избирането на консултант по продажбата на Булгартабак Холдинг, безвъзмездното прехвърляне на топлофикациите в София и Шумен на общините, апортирането на имоти частна държавна собственост в Национална компания индустриални зони ЕАД и други).

От кабинета Борисов са категорични, че се изпълнява правителствената политика за поддържане на фискалната стабилност.

В отчета си за една година управление правителството на европейското развитие на България отчита нуждата от реформи във всички сектори. Нуждата им е обоснована от корупционните практики, злоупотреби и примери за неефективно управление. Според министрите положението е било по-тежко от очакваното. Нито едно правителство в последните двадесет години не се е захващало с толкова обхватни реформи в различни сфери, които се провеждат в ситуация на тежка икономическа криза, увеличаваща трудностите при тяхното реализиране, пише още в документа.

Сред постиженията на кабинета за една година управление са посочени възстановеното доверие на Европейския съюз в България, стартираните реформи в здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, културата, а в сферата на борбата с престъпността – неутрализирането на организирани престъпни групи, занимаващи се с отвличания.

Пълният текст на отчета можете да видите ТУК.