Закъснението на България и Румъния да използват средствата, предоставени от европейските фондове след присъединяването им към съюза през 2007 година попречи на прехода им към демокрация и пазарна икономика, пише в доклад на френския сенат. На 50 страници той анализира ситуацията в двете страни. Изготвен е от сенаторът Симон Сутур, Мишел Билу, Бернар Бурзе, Жан-Франсоа Юммбер и Катрин Морин Десели, които наскоро са посетили България по линия на комитета за външна политика към френския парламент.

 

Преходът на Румъния е много далеч от фазата на завършване, докато в България прогресът се забавя, пише в доклада. Много са недостатъците в двете страни, които не успяха да използват фондовете на Европейския съюз, за да догонят останалите страни-членки.

 

В бюджета на общността за периода 2007 - 2013 година на Румъния са били разпределени € 19.7 млрд. , а за България - € 6.9 млрд. До януари 2012 година едва 4% от тези средства са били усвоени от Букурещ, докато София успява да усвои 19% за същия период от време. Това са най-слабите равнища на усвояемост от всичките 27 страни-членки на Европейския съюз, пише в доклада.

 

Френските сенатори посочват, че отпуснатите за България средства са били изчислени така, че да моге да се стимулира икономическия растеж и той да скочи с 9%, ако средствата се усвоят до 2-15 година. За Румъния фондовете трябваше да допринесат с растеж от 3.8%.

 

Факт е, че и Румъния, и България постигнаха рекорден икономически растеж след приемането им в Европейския съюз през 2007 година, след което започна период на спад. Румъния изпадна в рецесия през 2009 и 2010 година, като през 2011 година регистрираният растеж е съвсем малък, едва 2.5%. Настоящата година също изглежда, че ще е тежка, с прогнозират ръст на Брутния вътрешен продект от едва 1.1%.

 

България постигаше растеж от 6% годишно в периода 2002 - 2007 година, след което темпът на растеж намаля с 1.7% в периода 2007 - 2010 година. През 2010 година ръстът на икономиката бе около нулата, а през 2011 година БВП се покачи с 1.6%.

 

Според авторите на доклада причината, поради която България и Румъния не са успели да усвоят отпуснатите им от Европа пари, се корени в липсата на опит, липсата на адекватна администрация, слабата съдебна власт, непрестанните измамни практики, както и ограничението по отношение на необходимостта от съфинансиране.

 

Неотдавна Европейската комисия се съгласи, че делът на съфинансирането за България и Румъния трябва да бъде намален от 15% на 5%, за да може да се стимулира активност. За следващия бюджетен период двете страни искат 25% увеличение на средствата, отпуснати им по линия на кохезионните фондове.

 

В доклада се посочва още, че в резултат на комунистическото минало на двете държави, в което е имало наложени диктаторски режими, са пожертвани поне две поколения, а гражданското общество е приспано. Това също е една от причините за ниската усвояемост на средствата.

 

Изводите в доклада гравитират около становището, че България и Румъния са още в преходна фаза и изпитват затруднения да устроят държавите си в духа на закона по един необратим начин. Авторите му припомнят, че последните оценки за двете държави бяха "изключително негативна" за Румъния и "малко по-благосклонна" за България. Те препоръчват за доброто на двете страни и за доброто на Европа бдителността по отношение на България и Румъния да продължи да е висока. Според френските експерти, ако не е бил натискът на комисията върху тези две държави, ситуацията там щеше да бъде далеч по-лоша, отколкото е в момента. /EurActive