Стига сме се взирали в руините от финансовата криза на 2008 г. Тя може все още да оказва влияние върху ежедневието ни, но е вече минало. Стоим пред най-величествения период на глобален икономически възход, който ще трае не 5 или 10 – а още цели 40 години. При положение, че избегнем войните и успеем да осигурим достатъчно храна и вода за хората.

Това в общи линии е посланието на новия доклад на глобалната банка HSBC, конспектиран от The Telegraph. Определяща за времето до 2050 г. тенденция ще бъде възходът на новите икономически сили в Азия, Близкия Изток и Латинска Америка, твърдят авторите. През следващите 40 години икономическият продукт на планетата ще се утрои, а годишният прираст на БВП ще е средно 3%.

През 2050 г. Китай ще е първата икономическа сила в света, с брутен продукт от 24.6 трилиона долара /измерено в долари от 2000 г./ Но САЩ няма да изостане особено, тъй като ще създава икономически продукт в размер на 22.3 трилиона долара годишно. Световната икономика ще бъде доминирана от тази нова биполярна структура, от Г2, като Индия – третата икономическа сила – ще остане много назад с 8.2 трилиона долара икономически продукт.

Същевременно, особено на фона на новата Г2, значителни части от Европа ще изпаднат в забрава. Това се дължи на първо място на влошените демографски показатели на Стария континент. Страните с ниска норма на раждаемост като Германия /1.3/, Полша /1.3/, Италия, Испания и Русия /с 1.4/ са обречени на свиване на населението и криза на застаряването – освен ако не се отворят към имигранти.

Според анализаторите на HSBC, през 2050 г. икономиката на Турция ще изпревари тази на Русия. В топ 20 на световните икономики ще се наредят също такаЕгипет, Малайзия и Индонезия. Ислямският свят като цяло ще изживее икономически подем, невиждан от времето на Харун ал-Рашид. Бразилия може да се окаже не толкова успешна в икономически план, оставайки на сегашното си 7-мо място в света по БВП, тъй като раждаемостта там е ниска, а училищата лоши.

Моделът на HSBC се базира на теоретичните разработки на харвардския професор Робърт Баро. „Демографията има значение“ - посочва в тази връзка водещият автор в изследването на световните перспективи. Най-големите губещи в следващите 40 години ще са малките, днес благоденстващи държави като Швейцария, Холандия, Белгия, Австрия, дори Швеция. Те ще се борят да запазят влиянието си в световната политика /но това не винаги ще им се удава/.

Докладът е изготвен с презумпцията, че човечеството ще се справи с „екологичните си дефицити“, тоест консумация на повече ресурси и създаване на повече боклуци, отколкото биосферата има капацитета да възстанови и преработи, както и че опасността от енергиен недостиг и енергийна криза ще бъде избегната. Изчислено е, че за да излезе от „въглеродния капан“, на световната икономика са необходими инвестиции в размер на 46 трилиона долара, които да задвижат доставките от алтернативни източници на енергия.

По-сложно ще е решението на продоволствените проблеми, като до 2050 г. според оценките на ООН потребността от храна ще нарасне с 70%. Но същевременно прирастът в добива от единица площ се увеличава с 1.5% годишно, след като през 1960-те години беше 3.2%. Броят на хората, живеещи в райони изложени на воден стрес ще се удвои – тоест от една трета от населението на Земята, недостиг на вода ще изпитват две трети. Това ще е факт до 2025 г.

Англосаксонският свят в прогнозите на този доклад отново ще заеме специално място. Раждаемостта в САЩ е отлична, което означава, че страната ще разполага с работна сила много след като трудовите ресурси на Китай започнат да се изчерпват /някъде в края на 2020-те/ и дори Индия започне да старее /към 2040-те/.

От Великобритания пък се очаква да бъде шестата икономическа сила в света с БВП от 3.6 трилиона долара. Обединеното кралство ще конкурира Германия за ролята на най-силна икономика в Европа, а Италия и Франция ще останат много назад. Отново раждаемостта и образованието е в основата на икономическия и политическия успех на Острова.

Доходът на глава от населението в Китай и Индия ще нарасне 8 пъти спрямо настоящите равнища, но американският стандарт на живот все още ще е недостижим за азиатските маси, като средният американец ще е три пъти по-богат от средния китаец през 2050 г.

Населението на Япония ще намалее с 37% до 2050 г., гласят прогнозите на HSBC, като страната на изгряващото слънце ще „атрофира“. С изключение на това предвиждане, изследователите признават, че сценарият им за световно развитие е по-скоро розов. Те обаче изказват убеденост, че през 2050 г. в най-добра позиция ще са икономиките, които произвеждат храни.