Точно преди един месец DarikFinance.bg направи преглед между обещано и направено от правителството на ГЕРБ. Още тогава показахме как много от думите така и не се превърнаха в дела. Препубликуваме анализа, в който сравняваме управлението на бойкоборисовата партия с предходното коалиционно правителство.

Хората на България преживяха много. Преходът започна с надежда за свобода и демокрация, за по-добър живот, но много скоро настъпи разочарование.

Така започва предизборната програма на БСП от 2005 г., с която партията спечели най-много гласове тогава, но загуби властта 4 години по-късно.

В края на мандата на ГЕРБ проверихме колко от предизборните си обещания спазиха управляващите и направихме сравнение със свършеното от Тройната коалиция.

Нека първо да погледнем програмата на Коалиция за България от 2005 г. Като цяло в нея не са много конкретно предложените мерки, но пък има изобилие на прочувствени фрази. Част от тях са: „Искаме да изградим общество на справедливост и солидарност, на съчувствие към слабите, на помощ от силните“, „Ние не сме против богатите, но искаме в България да няма бедни“, „Ние сме за общество, в което всеки има възможност да се изучи и да се реализира според образованието си“, „Ние сме за общество на мир и благоденствие“ и пр.

При обещание за разкриване на 240 хил. работни места, по време на мандата на Тройната коалиция те са около 350 хил.

Минималната работна заплата в края на мандата на Тройната коалиция е 240 лв. при обещани 270 лв.

Не беше въведен и гарантираният дял за НОИ от БВП. Пенсионерите така и не получиха обещания безплатен градски транспорт. Вноската за втора пенсия беше вдигната от 3 на 5%.

Въвеждането на плоския данък донякъде изпълни обещанието за намаляване на данъчното бреме. Обещаната нулева данъчна ставка за реинвестиции обаче обхвана само общини с висока безработица.

Идеята за поемане на част от жилищните кредити за онези, които имат две и повече деца през първите пет години от брака, за да се стимулира раждаемостта, претърпя промени. В края на мандата беше въведено освобождаване на лихвите по жилищните кредити от данък при определени условия, но независимо от това дали младото семейство има деца или не.

В предизборната програма на ГЕРБ като приоритет беше посочено възраждането на традициите в селското стопанство. Действително беше създаден гаранционен фонд за подкрепа на земеделските производители по Програмата за развитие на селските райони. Други спазени обещания са акредитирането на идентификационната система за селскостопански животни и нотификацията пред ЕК за допълнителни помощи за земеделските производители за периода 2010 –2013.

Въпреки това обаче Гаранционният фонд се забави много - реално се задейства преди две седмици.

Освен това ЕС оряза около 40 млн. евро субсидии за земеделие заради мудната ни администрация.

Отделно животновъдството в България се намира в тежко положение и реално с плащанията на глава добитък се подпомагат предимно големи ферми.

Друг сериозен проблем е, че в края на тази година изтича гратисния период за млечните ферми и около 80 000 могат да бъдат затворени. Идеята е млечните ферми, които са 2-ра категория – над 5 крави, и 3-та категория – под 5 крави, общо половината от млечните крави у нас като дял, да достигнат европейските стандарти.

Въпреки че има и нотифицирани помощи - за свине, птици, зеленчуци и плодове, които се изплащат, ситуацията в земеделието у нас е като да наливаш вода в пустиня.

Правителството подписа и меморандум със зърнопроизводителите, който обаче не беше изпълнен нито по отношение на доплащанията, нито по отношение на акциза за горивата.

Друга важна тема, засегната в предизборните обещания на ГЕРБ, беше повишаването на постъпленията от данъци. Безспорно правилна стъпка беше връзването на касовите апарати на търговците с НАП. Само три месеца, след като започна да действа дистанционната връзка на търговските обекти с данъчните, оборотите скочиха с 4.3 млрд. лв.

Приходната част и в митниците, и в НАП се вдигна, като за миналата година Агенция „Митници“ е преизпълнила плана си с 25 млн. лв., а данъчните – със 150 млн. лв.

Бяха върнати дознателските функции на митничарите, като финансовото министерство вече подготви проект за даването на подобни функции и на данъчните от 1 април тази година. Като цяло идеята е добра, но не се знае дали няма да доведе до увеличаване на корупцията и да възпрепятства работата на бизнеса.

На няколко пъти финансовият министър лансира и идеята за намаляване на ДДС на 18 или 19%. Заради рисковете за приходната част на бюджета, породени от кризата на вътрешния пазар, обаче управляващите бързо се отказаха от подобна мярка.

За да си повишат събираемостта, ГЕРБ въведоха облагане и на доходите от лихви, от които чакат около 120 млн. лв. за тази година. Въпреки че правителството обвърза данъчната си политика с думи като справедливост и солидарност, необлагаеми засега остават печалбите от хазарт и игри на борсата например.

Все още неизпълнено остава и обещанието за по-бързо връщане на ДДС на коректните фирми и създаването на златен регистър. Преди няколко дни финансовият министър отново заговори за тази мярка, като в момента текат обсъждания с бизнеса по въпроса.

Бави се и гласуването на внесения в парламента законопроект, който ще забрани обявяването на фалит със задна дата. По този начин се завличат други фирми и банките, които са отпуснали кредити за милиони на въпросните компании.

ГЕРБ дойде на власт с обещание за намаляване на осигурителната тежест с до 5%. От началото на 2010 г. осигуровките паднаха с 2%, но шест месеца по-късно от НОИ признаха, че мярката е била грешен ход и не е изпълнила целите си, а именно – запазване на работни места и на доходите на хората. Така още на следващата година осигуровките бяха вдигнати с 1.8%

По отношение на подобряването на бизнес средата у нас правителството не направи нещо съществено – доказателство за това е, че правителството продължава да говори за намаляването на бюрокрацията и стимулиране работата на администрацията с бизнеса в бъдеще време. Такова изказване направи само преди дни финансовият министър Симеон Дянков. Особен напредък по отношение на електронното правителство не се наблюдава.

В предизборната си програма ГЕРБ обеща насърчаване на инвестициите. Но след скок на преките чуждестранни инвестиции през 2008 г. с 23%, ръстът им рязко се забави. И към края на третото тримесечие на тази година интересът на чуждестранните инвеститори към страната все още не се е възстановил. Наистина към края на октомври 2012 г. има ръст на ПЧИ с 5.9% на годишна база /по данни на БНБ/, но той се дължи изключително на изменения на нетните задължения между фирмите с чуждестранно участие и техните собственици нерезиденти, а не на реални вложения в икономиката на страната.

Причините за неуспеха на ГЕРБ да привлече чуждестранните инвеститори са многобройни. На първо място това са рецесията, която удари българската икономика през 2009 г. и кризата в еврозоната.

Затегнатото кредитиране в страната и сравнително високите лихвени нива, които се дължат на големия дял от над 23% на лошите и преструктурирани кредити в българската банкова система също имат влияние.

В интерес на истината ГЕРБ изпълни до голяма степен предизборните си обещания за скъсяване сроковете за разглеждане на исканията за подпомагане на инвеститори чрез изграждане на информационна инфраструктура. Но това стана по начин, който създаде несигурност и също отблъсна част от чуждестранните компании.

Изменения и допълнения в Закона за насърчаване на инвестициите бяха правени общо 7 пъти, като 3 от тях бяха по-значими. Последните промени бяха приети от Народното събрание през ноември миналата година. Но след вето, наложено от президента Росен Плевнелиев, въпросните изменения бяха отхвърлени в началото на тази година. Инвеститорите обичат сигурността и най-вече предвидимата административна, политическа и икономическа среда. ГЕРБ не успя да създаде такава среда по време на мандата си.

Друго обещание в програмата на управляващите за справяне с кризата беше тя да е обърната към хората и да се инвестира в образование и квалификация. С оглед на срива в строителния сектор в страната през 2009 г., който доведе до висока структурна безработица от над 12%, тази част от програмата на ГЕРБ беше ключова за икономиката. За жалост, по време на мандата на това правителство бяха изгубени над 271 хил. работни места /на база данните на НСИ/. Обещанието, че държавата ще създаде възможност за приспадане от облагаемата печалба на бизнеса за финансиране на обучение на добрите студенти и на разходите за допълнителна квалификация и преквалификация на служители така и не бяха изпълнени.

Един от малкото безспорни успехи на това правителство са инвестициите в инфраструктура. Но и тук има огромни нерешени проблеми. В предизборната си програма ГЕРБ обещава рехабилитация и модернизация на националната пътна и транспортна мрежа и железопътна инфраструктура. Поради това, че за целта се използваха значителни средства от Оперативна програма Транспорт, корупционните практики в сектора наистина бяха ограничени в сравнение с тези при предходното правителство.

А провалът на управляващите по отношение на реформата в БДЖ е пълен. В края на мандата на настоящето правителство железниците са прага на фалита със 750 млн. дългове и все още са държавна собственост. Железопътната инфраструктура е в лошо състояние, като трябва да се има предвид, че тя не включва само влаковите линии, но и вагоните, локомотивите, гарите и т.н.

През май 2009 г. ГЕРБ обеща, че ще провежда редовен обществен диалог по отношение на кризата. Той обаче някак си не се получи, защото вместо да издигнат трибуна, на която да се чуват конструктивни предложения от всички спектри на обществото, управляващите автоматично изкопираха авторитарния стил на лидера си Бойко Борисов, който не допуска две мнения. Може би най-емблематичното му изказване в този стил бе онова във Варна, когато при едно рязане на ленти премиерът каза директно: „Показвайте пътища, театри, аули, библиотеки, спортни зали и не коментирайте нищо”.

Като говорим за обществен диалог, не можем да пропуснем иновацията на ГЕРБ в прокарването обществено значими промени. Дебатът по тях не протичаше на срещи между експерти и заинтересовани лица. Вместо това практиката през последните четири години е следната: някой от министрите пуска екстравагантно звучаща идея, изчаква се известно време в медиите да се напълни с реакции и коментари, след което Бойко Борисов слага край на дебатите с постановление как да се действа.

В антикризисната си програма управляващите обещаха да има постоянни срещи между бизнес, правителство и синдикати. Това, което се получи на практика, е по-скоро обратното. Трите страни са все по-поляризирани по наболелите проблеми и редките срещи помежду им протичат по следния начин: бизнесът и синдикатите се оплакват, а накрая правителството прави онова, което си е наумило. Всъщност, наскоро се чу, че Българската стопанска камара е на път за бъде отритната от националния съвет за тристранно сътрудничество. БСК е една от организациите, които силно критикуват управляващите по различни въпроси.

През тези почти четири години откакто написа антикризисната си програма с обещания за диалог и сътрудничество ГЕРБ отказа да се вслуша в бизнеса по редица ключови въпроси. Минималната работна заплата бе увеличена от 240 на 310 лв., въпреки протестите на работодателите, че това увеличава тежестта върху тях, защото така те се натоварват с по-големи суми за социални осигуровки и заплати.

Правителството и общините продължават да са некоректни към бизнеса и да не плащат дължимите 350 млн. лв. към днешна дата. От своя страна, това пречи за изчистване на проблема с фирмената задлъжнялост, която по данни на БСК вече достига 163 млрд. лв.

Въпреки протестите на бизнеса ГЕРБ въведе в сектора на възобновяемите източници таксата за достъп до електроенергийната система на страната. Така удари бизнеса, който с вложените близо 3 млрд. лв. през последните три години се явява най-големият източник на инвестиции в икономиката ни в кризата.

Като точка втора от антикризисната си програма партията на Бойко Борисов обеща да извърши незабавна актуализация на държавния бюджет. Правителството бе наясно, че кризата ще свие икономическата активност в страната. Това означаваше,че трябва да се коригират прогнозите за приходната част в бюджета.

Реално онова, което се получи и в четирите проекта за бюджет на финансовия министър Симеон Дянков бе резултат на несломимия оптимизъм на управляващите, че приходите няма да спаднат чак толкова много, въпреки кризата. По отношение на Бюджет 2013 анализаторите определиха като "нереални"очакванията за приходите, защото няма как при тази висока и растяща безработица да се запазят сегашните постъпления.

Говорейки за бюджета, не може да не отбележим, че разходите в него са щедри, особено за някои ведомства, например силовите като Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната.

ГЕРБ залага дефицит от 1.1 - 1-3% от Брутния вътрешен продукт в проектите за бюджет, като управляващите продължават да се хвалят как сме сред най-добрите в Европа по този показател. В същото време и родни и чужди икономисти ни упрекват, че можем да си позволим да доближим препоръчителните от Европа 3% и с това да дадем малко въздух на икономиката.

През тези близо четири години бяхме свидетели и на игри с фискалния резерв, който през януари миналата година намаля застрашително до 4 млрд. Анализ на данните тогава показа, че само за месец от него са взети 1 млрд. лв. Причината- оттам правителството теглеше пари, за да плаща лихви по външния и вътрешния дълг, както и за субсидии на селскостопанските производители, които на няколко пъти през последните години идваха с трактори към столицата.

В антикризисната си програма ГЕРБ обеща замразяване на проекти, за които няма осигурени средства от текущи приходи. Тук управляващите бяха изпълнителни и случилото се с АЕЦ Белене е най-показателният пример. Последните изчисления показват,че за проекта ни трябват над 10 млрд. евро, които нямаме. Бойко Борисов прекрати проекта на думи, но на практика се оказва, че нито Националната електрическа компания, нито Българският енергиен холдинг са направили стъпката официално. Така руските партньори в АЕЦ Белене продължиха да си начисляват разходи и сега съдят НЕК за дължимите суми. Според бившия министър на икономиката Петър Димитров това може да нанесе 4 млрд. лв. загуби на компанията, които вероятно ще бъдат компенсирани със сметките на потребителите.

Трябва да се отчете успеха на ГЕРБ при еврофондовете, който също бе пункт от антикризисната програма. Действително се стигна до размразяване на спрените средства по европейските програми, макар че критиките към страната ни по отношение на мониторинга по проектите и върховенството на закона остават.

ГЕРБ назначи специален министър, който да подсили процеса по усвояване на средства от европейските фондове, което се оказа правилен ход. Последните данни показват, че за миналата година размерът на привлечените с проекти средства достига до почти 2.5 млрд. лв. Сравнявайки се с другите държави обаче, страната ни остава с 15% под средното ниво на усвояемост и е с близо 50% под онова, което постигат първенците - Естония, Литва, Латвия, Словения.

Реално никое правителство не може да спази всичките си предизборни обещания. Било заради промяна на икономическата обстановка или просто от нежелание. Да не говорим, че някои от точките в предизборните програми на партиите звучат абсурдно и целят единствено да привлекат гласовете на най-уязвимата част от обществото. Въпросът е, че не е сериозно да се явяваш на избори с общи обещания за мир и благоденствие като тези на Коалиция за България от 2005 г. Ситуацията в България налага поемането на реален ангажимент за подобряването на бизнес средата и стимулиране на растежа, а оттам – и за вдигането на доходите. Именно на това трябва да наблегнат партиите, като пишат програмите си за предстоящите избори.