Гърция е финансово обрулена държава. Не от война или природна катастрофа, а от демократично избрани политически елити и от манталитета на собственото си население. Политиците захлебват мандатно - от парламент на парламент и от правителство на правителство, а останалите - чрез системата "мой човек" и "бакшиш". В международните класации Гърция е страната с най-силната корупция в зоната на еврото.

На юг от България - като в България

И там - както и в България - политическата власт се разбира предимно като средство за материално самозадоволяване и като възможност за разгръщане на семейни кланове. И там - както и в България - на държавата се гледа предимно като на чужд организъм, който следва да бъде използван, в смисъл "източван", а не като на необходима рамка за развитието на цялото общество. И там - както и в България - подхранват забележителен по размер и апетит държавен апарат, който е най-сериозният работодател в страната. Реалната икономика - също като в България - разчита предимно на туризъм и на евросредства, които - пак като в България - нерядко се раздават по съмнителен начин.

Неточността на гръцката отчетна статистика още преди години изуми европейските контролни органи. Подобно "широко" разбиране за "разрешено" и "забранено" ежедневно демонстрират и в български институции, призовани да разпределят и стопанисват публичните финанси. Десетте милиона гърци укриват /по абсолютни числа/ повече данъци, отколкото 80 милиона германци! В България тази дейност е превърната във всенародно движение. И също както в Гърция /а и в други южноевропейски страни/ надлъгването с държавната хазна се ползва с добро име поради оправданието с "държавата-мащеха".

Гръцката трагедия - предупреждение към България

Така се стигна до сегашната новогръцка трагедия. За да излезе страната от нея, ЕС ще трябва да помага, ако не иска Атина да завлече на дъното и други държави. Експерти чакат скорошна раздяла с политиката на ниски данъци в Гърция, с "щедростта" на социалните системи в пенсионното дело и здравеопазването и с разхищаването на бюджетни средства.

Мъчителният урок, който чака гърците, е предупреждение и към България: без "кръв, пот и сълзи" нищо няма да стане. Прозрачност на държавните дела и финанси, граждански ангажимент към обществото, вместо използвачески инстинкти и отказ от някои любими табиети могат да помогнат. Системата "шменти-капели" рано или късно банкрутира.