В годишния отчет на Българската народна банка за 2008 г. се вижда, че засилването на глобналната финасова и икономическа криза започва да дава отражението и в България, главно през последното тримесечие на годината.

Ръстът на икономиката се запазва относително висок около 6%, но през четвъртото тримесечие повишението е само с 3.5% на годишна база. Кризата дава своето отражение и при потреблението на домакинствата, което започва да се забавя в края на годината, след като до третото тримесечие на миналата година то расте с високи темпове заради бързо растящи заплати и благоприятни кредитни условия.

Според данните на централната банка външнотърговското салдо остава отрицателно, но се подобрява в сравнение с предходната година. Износът и вносът забавят годишния си растеж, и през четвъртото тримесечие има спад спрямо съответното тримесечие на 2007 г.

От БНБ уточняват, че неблагоприятната международна конюнктура е засегнала основно преработващата промишленост, където износът има висок дял в общите продажби. Въпреки влошените условия на международните финансови пазари местните компании запазиха достъпа си до външен финансов ресурс, пишат от финансовата институция. Предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции показват, че те се запазват относително високи, като осигуряват покритие на дефицита по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс от около 74%. Общият приток на финансови ресурси по платежния баланс надвиши дефицита по текущата и капиталовата сметка, в резултат на което продължи нарастването на международните валутни резерви.

Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2008 г. достига 12 738 млн. евро, което спрямо края на 2007 г. представлява нарастване със 789 млн. евро, или 6.59%. През първите три тримесечия на годината брутните резервите нарастват устойчиво, докато през четвъртото тримесечие, поради намалението на задължителните минимални резерви на банките в БНБ и разходите на правителството в края на годината, брутните международни валутни резерви спаднаха от 14.7 млрд. евро в края на септември до 12.7 млрд. евро в края на декември 2008 г.

В условията на глобална криза БНБ отново подчертава, че ключова роля за поддържането на макроикономическата стабилност в страната играе валутният борд.

В отчета се казва още, че през 2008 г. банките са поддържали добро качество на своите активи, като в края на декември нивото на просрочените и класифицираните по други причини експозиции в брутните активи на банковата система е сравнително ниско (3.96%). През втората половина на годината обаче се ускорява нарастването на просрочените и класифицирани експозиции, което би могло да се отрази върху увеличаване на тежестта на класифицираните вземания с по-висока степен на риск. В края на 2008 г. делът на необслужваните рискови експозиции (кредити и вземания с просрочие над 90 дни) е 2.42% (при 2.05% в края на 2007 г.).

Натрупаните в банковата система провизии обаче гарантират 114% покритие на необслужваните кредити и осигуряват значителен капацитет на системата за поемане на шокове, подчертават от БНБ.

Ето части от резюмето на годишния отчет на БНБ, които Darikfiance.bg публикува със съкращения.

През 2008 г. българската икономика отбеляза относително висок темп на растеж от 6%, като по-съществено забавяне беше отчетено през четвъртото тримесечие, когато БВП нарасна с 3.5% на годишна база. Запази се тенденцията от предходната година инвестициите в основен капитал да имат най-голям принос в икономическия растеж. Потреблението на домакинствата нарастваше със сравнително високи темпове до третото тримесечие в условията на бързо растящи заплати и благоприятни кредитни условия. През четвъртото тримесечие обаче настъпи съществено забавяне в потреблението на домакинствата, като то се увеличи в реално изражение с 1.5% на годишна база. Приносът на външнотърговското салдо в изменението на БВП остана отрицателен през 2008 г., но се подобри в сравнение с предходната година. Инфлацията през 2008 г. се забави до 7.2%, като най-висок принос в изменението на ценовото равнище имаха услугите.

В условията на нарастваща несигурност, свиващо се външно търсене и понижаващи се международни цени от средата на годината износът и вносът на страната ни започнаха да забавят годишния си растеж и през четвъртото тримесечие беше отчетен спад спрямо съответното тримесечие на 2007 г. Неблагоприятната международна конюнктура засегна основно преработващата промишленост, където износът има висок дял в общите продажби. Въпреки влошените условия на международните финансови пазари местните стопански субекти запазиха достъпа си до външен финансов ресурс. Предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции показват, че те се запазват относително високи, като осигуряват покритие на дефицита по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс от около 74%. Общият приток на финансови ресурси по платежния баланс надвиши дефицита по текущата и капиталовата сметка, в резултат на което продължи нарастването на международните валутни резерви.

Ключова роля за поддържането на макроикономическата стабилност в страната играе механизмът на паричния съвет, съгласно който паричните задължения на БНБ имат пълно покритие с валутни резерви и централната банка е длъжна да купува и да продава евро срещу левове по фиксирания в закона валутен курс на лева към еврото. Предимствата на паричния съвет като режим на парична политика са особено видими в условията на настоящата финансова криза. Фиксираният валутен курс представлява силна номинална котва и гарантира сигурност по отношение на нивото на валутния курс. Плаващите валутни курсове на някои държави − членки на ЕС, претърпяха значителна обезценка през 2008 г. и допринесоха за влошаване на вътрешната им конюнктура. В подкрепа на стабилността на паричния режим у нас са разумната фискална политика и строгата политика на банков надзор, които в периода на висок икономически растеж осигуриха натрупването на значителни финансови резерви на страната. Запазването на паричния съвет до включването на България в еврозоната при съществуващия валутен курс е приоритет за БНБ, който се споделя от парламента, правителството и широката общественост. Същевременно централната банка си запазва възможността да използва активно инструментите, с които разполага, за да въздейства върху финансовата система с цел смекчаване на негативните ефекти от кризата.

Политиката на БНБ през последните няколко години се провеждаше в условията на силен икономически растеж и високи темпове на нарастване на банковите кредити за неправителствения сектор. Мерките, които централната банка предприемаше с цел да ограничи растежа на кредита и свързаните с него рискове за финансовата стабилност, имаха подчертан антицикличен характер.

Като продължение на провежданата антициклична политика и при настъпилите промени във външната среда през октомври 2008 г. Управителният съвет на БНБ прие изменение и допълнение на Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при централната банка, съгласно които за резервни активи на банките се признават 50% от касовите им наличности. В допълнение, с цел да се улесни достъпът на банките до наличностите им в БНБ, бяха приети промени в методиката за изчисляване на наказателните лихви при неизпълнение на разпоредбите на Наредба № 21. През ноември беше взето решение за намаляване на нормата на задължителните минимални резерви (ЗМР), както следва: считано от 1 декември нормата на ЗМР спада от 12% на 10% върху всички привлечени средства, а от 1 януари 2009 г. банките дължат 5% върху привлечените средства от нерезиденти и 0% върхупривлечените средства от централния и местните бюджети. С тези решения беше освободена значителна ликвидност, като общият ефект от промените в регулацията се оценява на около 3 млрд. лв. Целта на промените бе да бъдат улеснени банките при управление на ликвидността си при наблюдаваната неефективност във функционирането на международните финансови пазари. Освобождаването на ликвидност на банките не води автоматично до повишаване на нивата на кредитиране − кредитната дейност зависи, от една страна, от търсенето на банкови заеми от населението и фирмите, и от друга страна, от оценката на риска по тези заеми от страна на банките.

През 2008 г. банките поддържаха добро качество на своите активи, като предприемаха своевременни действия за класификация на риска и за обезценка на кредитите в случаите, когато това се налагаше. В края на декември 2008 г. нивото на просрочените и класифицираните по други причини експозиции в брутните активи на банковата система е сравнително ниско (3.96%), но през втората половина на годината се ускори динамиката на нарастване на просрочените и класифицирани по други причини експозиции, което би могло да се отрази върху увеличаване на тежестта на класифицираните вземания с по-висока степен на риск. В края на 2008 г. делът на необслужваните рискови експозиции (кредити и вземания с просрочие над 90 дни) е 2.42% (при 2.05% в края на 2007 г.), но темпът на нарастването им спрямо 2007 г. е с 59% по-висок от растежа на кредитния портфейл на системата. Натрупаните в банковата система провизии гарантират 114% покритие на необслужваните кредити и осигуряват значителен капацитет на системата за поемане на шокове благодарение на по-строгите изискванияна българския банков надзор към политиката на банките по отношение на нормата на счетоводна обезценка и критериите за класификация на кредитите и вземанията.

В края на декември 2008 г. банковата система отчита печалба в размер на 1374 млн. лв. (с 223 млн. лв. по-висока от тази за 2007 г.). Въпреки този висок резултат за годината по тримесечия се наблюдава устойчива тенденция към забавяне на растежа на финансовия резултат, най-вече през четвъртото тримесечие, когато растящата цена на пасивите доведе до свиване на нетния марж до 4.91%.

Управлението на брутните международни валутни резерви се извършва в съответствие с изискванията и ограниченията на Закона за Българската народна банка и с възможностите, които предлагат международните финансови пазари. Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2008 г. достигна 12 738 млн. евро, което спрямо края на 2007 г. представлява нарастване със 789 млн. евро, или 6.59%. През първите три тримесечия на годината брутните международни валутни резерви на БНБ нарастваха устойчиво, докато през четвъртото тримесечие, поради намалението на задължителните минимални резерви на банките в БНБ и разходите на правителството в края на годината, брутните международни валутни резерви спаднаха от 14.7 млрд. евро в края на септември до 12.7 млрд. евро в края на декември 2008 г.