Фондация „Политики на глобалното затопляне“ е публикувала списък от над 900 статии, които отхвърлят тезата, че човечеството допринася за затоплянето на климата чрез т.нар. парников ефект, който може да има негативни или даже катастрофални екологични и социално – икономически последици за цивилизацията.

В рамките на тази листа, активистите от Carbon Brief са извършили анализ на финансирането на авторите и изследователските екипи. Оказва се, че девет от десетте автори с най-много публикации, имат преки връзки с организации, финансирани от ExxonMobil. Десетият има няколко статии с колеги, които са били финансирани от Exxon.

Въпросните 10 автори с най-много публикации са допринесли за 186 статии, опровергаващи глобалното затопляне.

Д-р Шерууд Айдсо е най-често цитираният автор сред противниците на глобалното затопляне. Той е автор на 67 от анализираните общо 938 статии против глобалното затопляне, или на 7%. Айдсо е президент на Центъра за изследване на въглеродния диоксид и промяната в климата, финансиран от ExxonMobil. Вторият най-цитиран автор е Патрик Майкълс с 28 статии по темата, който получава 40% от финансирането си от петролната индустрия.

Какво означава това? Има над 900 статии, противопоставящи се на глобалното затопляне – това само по себе си е достатъчно да се оспори факта, че има научен консенсус по въпроса. Възможно е да се пишат заглавия като „1000 авторитетни учени се противопоставят на промяната в климата“.

Ако някой си направи труда да влезе в детайли, бързо ще разбере, че големият брой от тези статии са написани от малък на брой и свързани в мрежа автори – които получават финансиране от Големия Петрол – твърди Carbon Brief. Има много на брой мисловни тръстове, които работят за опровергаване на теорията за глобалното затопляне, на които се плаща от петролни корпорации, включително институтите Джордж Маршал и Фрейзър.

Активистите са стигнали до извода, използвайки съвременни информационни методи за откриване на зависимости в бази данни. Те не твърдят, че всички статии против глобалното затопляне са финансирани от петролни корпорации, но доказват, че има малка група „най-гласовити“ противници, които получават парите си именно от петролните компании.