В петък вечерта агенция Standard & Poor's понижи рейтинга на САЩ и така за пръв път в историята си държавата изгуби статуса на първокласен кредитополучател, присъден й още със създаването на рейтинговите агенции.
Като по ирония, това се случи часове след рождения ден на първия чернокож президент на Америка Барак Обама (4 август), който четири дни по-рано празнуваше сключването на политическата сделка за бъдещите държавни дългове на страната, която управлява. Предполагаше се, че благодарение на това споразумение рейтинговите агенции ще оттеглят заканата си за свалянето на САЩ от листата на първокласните държави.
Наш дълг беше да вземем превантивни мерки и да понижим оценката си за САЩ, заявиха от Standard & Poor's с постановяването на страшната присъда. Другите големи в присъждането на рейтинги - Moody's се въздържаха от потвърждение на оценката, но настояха, че запазват бдителността си по отношение на способността на САЩ да обслужва дълговете си.
Почти мигновено след тази новина започна "престрелка" с финансовото министерство на САЩ, при която S&P бяха обвинени в грешка за $ 2 трлн. От там си признаха, че е допусната неточност заради ползваните изходни данни, но не отмениха присъдата си за рейтинга на САЩ.
И тъй като случаят е исторически и разкрива нещо уникално, а именно, че сегашната криза не прилича на никоя друга, не бива да подминаваме някои детайли в него.
При изготвянето на своята оценка за кредитния рейтинг на САЩ, S&P са имали предвид бъдещите приходи на страната и бъдещите й разходи. На базата на тези проекции десетилетие напред, анализаторите са преценили, че дефицитът в бюджета ще продължи да е голям, въпреки приетите стратегии за свиване на бюджетните разходи, с оглед на което способността на държавата да обслужва плащанията си към кредитори, не е толкова 100% сигурна. Статистическият модел на Standard & Poor's първоначално показваше $ 4 трлн. бюджетен дефицит към 2021 година. След критиките на финансовото министерство, че смятат грешно, от агенцията преизчислиха прогнозата и така получиха $ 2 трлн. дефицит в бюджета. Така и съотношението дълг към Брутен вътрешен продукт бе свито на 8%.
Дори и така за S&P САЩ не е първокласен кредитополучател и перспективата пред страната остава негативна, с опасност за по-нататъшно понижение през следващите две години. В агенцията добре знаят и че оценката им ще натовари още повече бюджета на САЩ, от който занапред от хазната ще изтичат все повече средства, за да се плащат и по-високите лихви, които милионите купувачи на американски ДЦК по света ще имат основание да изискват. Все пак купуват от държава, чийто рейтинг вече не е ААА.
Уникалното в случая с рейтинга на САЩ е как несигурни прогнози за бъдещето оказват влияние в настоящето. Хартиени изчисления стават причина за драстична промяна в поведението на цели държави, с което се пресира реалната икономика по целия свят.
Примерите от историята до тук ни показват как рецесиите в държавите се случват на цикличен принцип: икономиките първо са във възход, произвежда се все повече и повече, а когато се достигне точката на насищане на пазара и за значителна част от произведеното няма търсене, следва спад. След това нещата се повтарят.
Днес обаче рецесиите са повече на хартия, отколкото в реалността на произвеждащата икономика. Рецесиите на хартия се случват тогава, когато имаме "балон". За да добият вид на платежоспособни, участниците, наредени край него, трябва изкуствено да напомпят досието си, показвайки колко по-дисциплинирани и икономични могат да бъдат. Но има и един любопитен момент - когато всички едновременно започнат да чистят дълговете си, преставайки да вземат нови кредити, рецесията само се задълбочава. Икономиката няма откъде да вземе въздух и състоянието се влошава.
Ето защо тоталната промяна на поведението, при която кредитът става мръсна дума, не е здравословна. Онова, което трябва да се промени е нивото на задлъжнялост, което да се счита за приемливо, защото явно сегашните възгледи са твърде либерални. Може би най-добрият пример, който държавите могат да вземат, е от частния бизнес. През последните години той ни показа, че дори и когато кредитът е евтин и достъпен, няма причина да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш и с разходите трябва да се отнасяш скъпернически.