През тази седмица една от важните световни новини бе свързана с разговорите между така наречената Тройка (Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка) и гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос. Всички очакваха изявление, от което да стане ясно как протичат тези разговори и до какво ще доведат, още повече, че наближава решително гласуване за отпускането на помощен пакет, без който Гърция изпада във фактически фалит.

В последствие стана ясно, че това е само началото на поредица от разговори и срещи, като към момента Тройката е доволна от Гърция. Финансовият й министър успя да убеди основните спонсори на страната, че мерките, които са предприети, ще доведат до необходимите икономии в бюджета. Дори нещо повече - още на следващия ден бяха обявени нови съкращения на държавни служители.

Според германеца Гюнтер Тюс, който е прекарал последните 16 месеца в Атина, обещанията на Венизелос, че страната ще свие разходите си, няма как да се сбъднат. Публикуван във веснтник Die Presse анализът на Тюс достига до заключението, че гърците са подложени на финансов геноцид и няма накъде повече да свиват бюджета си.

През последните месеци в пенсиите и социалните плащания бяха орязани с 30%. Минималната заплата бе сведена до 600 евро месечно. Петролът и моторните горива скочиха със 100%, а електроенергията, топлоенергията, природният газ и общественият транспорт поскъпнаха с 50%, започва да изброява анализаторът.

Една трета от съществувалите 165 хил. търговски фирми бяха затворени, защото работодателите не могат да изплащат заплати на служителите си. В Атина масово се виждат празни витрини, на коитжо е поставен надпис "Дава се под наем". 

Тюс изтъква още, че икономиката на Гърция винаги е била консуматорски ориентирана. Това, което подкопава този фундамент е, че ако досега в едно семейство и мъжът, и жената са имали работа и са носели общо 4хил. евро на месец, то сега доходът им е свит до 400 евро на човек месечно. Ако останат без работа, помощите се плащат с месеци закъснение.

Много държавни компании, като например  Olympic Airlines или дори болниците имат неполучени заплати за предходни месеци. На всички им е обещано, че ще си получат заработеното през октомври.

Най-голяма е кризата в Министерство на културата, където някои служители имат да вземат заплати за 22 месеца назад. Такива са например екскурзоводите из Акропола.

Всичко това се е превърнало в ежедневие за гърците. Те чуват за помощта от милиарди евро, които се отпускат в помощ на страната, но тези пари не отиват в джобовете на гърците, а се връщат обратно към Европейския съюз, защото 97% от тези пари са за плащания към банки.

През последните месеци бе най-тежко за онези, които прехранват семействата си извършвайки таксиметрови и превози. Заради системата по отпускане на ограничен брой лицензи за извършването на тази дейност, цената на едно такова разрешително е достигнала колкото на апартамент в центъра на Атина. За да се сдобият с документа, мнозина са теглили кредити. Сега, с промяната на регулациите, освен че от таксиметровите превозвачи ще се изисква да плащат ежемесечно за правото да упражняват дейността, повечето шофьори имат да погасяват и банкови кредити. Това е и причината за непрестанните стачки на таксиметровите водачи в Атина.

Новата такса върху недвижимите имоти също е допълнително бреме върху отънелите семейни бюджети. Мнозина са заплашени от орязване на достъпа до електричество, тъй като са натрупали дългове към електроснабдителната им компания.

От месеци държавата не превежда пари на издателствата и така те не пачатат нови учебници за нуждите на образователната система. Хаос е и в университетите, където освен че занятия се отлагат за догодина, е проблемно да защитиш дисертацията си, защото преподавателите не ходят на работа.

Това, което сега напира да се случи с гърците, е масовата емиграция от страната. Компаниите, които консултират желаещите да заминат в чужбина, се множат с всеки изминал ден. Това е съвсем нормално, след като безработицата сред младите е 40% и то сред хората с образование.

Преди да продължат с финансовия геноцид върху гърците, икономистите и политиците трябва да си отговорят на един основен въпрос, посочва наблюдателят Гюнтер Тюс. Въпросът е "Къде отидоха парите, наливани през последните 10 години в Гърция?". Ако се замислят над това, политиците ще достигнат до извода, че парите не са у населението и че от него няма какво повече да се изтиска, за това и последващите им искания трябва да бъдат отправяни някъде другаде.