DarikFinance.bg продължава да ви предоставя различни гледни точки за отражението на световната финансова криза у нас. Предлагаме ви мнението на Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителител

Как ще се отрази финансовата криза в България?

Кризата в България не бих могъл да коментирам в детайли, тъй като тя обхваща много повече сектори, отколкото аз реално наблюдавам като председател на Асоциацията на хлебопроизводителите. Но при всички случаи, по данните които идват от нашите фирми, отразява се негативно на цените на продуктите, на конкурентноспособността и не на последно място на жизнеността на самите фирми.

Наблюдава ли се спад в търсенето на хляб и тестени изделия?

Спад в търсенето на тези продукти няма, тъй като това е основна храна и бързооборотна стока. Нямаме притеснения за това. Притесненията ни се свързани с факта, че кризата ще рефлектира на крайната цена на продуктите и това ще се отрази на потребителите.

Колко ще се вдигне цената?

Не мога да кажа точно, но тежестта ще падне върху по-големите фирми на пазара, тъй като те работят с по-големи кредити. Оскъпяването на взетите кредити неминуемо рефлектира на цената на крайния продукт, който произвеждат. А те са всъщност предприятията, които произвеждат хляб с най-ниски цени.

Като говорим за кредити, срещате ли някакви трудности с получаването?

Трудностите са свързани не толкова с получаването, колкото с оскъпяването на тези кредити. Наблюдава се едно наистина сериозно оскъпяване. Преди няколко дни правихме изчисление с една транспортна фирма от нашата асоциация, чиито транспортни средства са изцяло лизингови. Тъй като тя разполага с много голям автопарк за своята продукция, се оказа, че за срока на лизинга, който е три години, оскъпяването е 100 000 – 150 000 лв. Това е една доста сериозна сума, за която и да е било фирма.

Смятате ли, че правителството може да предприеме някакви действия, с които да се ограничи ефекта от кризата у нас?

Специално за нашия бранш може да се мисли за намаляване тежестта на крайния потребител с намаляване, например, на Данък добавена стойност върху храните. С намаляването на ДДС би могло да се направи един малък буфер за цената на крайния продукт. По този начин потребителите няма да усетят това поскъпване, което усещат фирмите производителки.

Водят ли се в момента реално разговори за такова намаление на данъка?

Всички опити, които ние сме правили за намаляване на ДДС и за въвеждане на диференциран данък добавена стойност и всички такива разговори с правителството през последните 15 години, са завършвали с еднозначен отговор от тяхна страна. Според тях няма начин да се направи такова намаление. Аз дълбоко се съмнявам, че това е основният довод, по който може да се каже не. Това е въпрос най-вече на правителствена политика. Друг е въпросът, че в много от неразвитите европейски страни, този данък върху храните и специално върху хляба е минимален. Да вземем за пример Гърция. Там ДДС-то върху хляба е 9%. Сами можете да направите сметка, как човек с по-висок стандарт и по-висока заплата, както е в Гърция, получава преференцията да пазарува хляб на много по-ниска цена.

Може ли бизнесът сам да си помогне по някакъв начин за справяне с кризата?

Ние не бихме могли да си помогнем. Единственото нещо, което можем да направим, е да оцелеем за пореден път. Например, за нашият бранш, досега не беше предвидена нито една програма за подпомагане или за модернизация на предприятията. Всичко, което е правено в бранша, е направено с усилията на самите фирми. За разлика на други браншове, където имаше предприсъединителни програми, имаше програма САПАРД и т.н. и т.н., които позволиха на голяма част от българските предприятия да се модернизират и да повишат своята конкурентно способност. В хлебопроизводството беше точно обратното. За нас нямаше нито една европейска или държавна помощ, която да ни облекчи в тази насока.

Очаквате ли фалити в бранша?

Със сигурност. Въпросът е от какво са продиктувани те. Тъй като ние сме в една ситуация, която е доста по-различна от който и да било друг бранш в страната, с един много висок процент на сива икономика. От тази гледна точка, нелоялната конкуренция и нелоялният финансов натиск върху фирмите, води до фалити и ние продължаваме ежедневно да наблюдаваме фалити на фирми в нашия сектор. Така че със затягането на финансовите условия по които се работи, броят на тези фирми ще се увеличи.

Тоест, вече се наблюдават фалити във вашия бранш?

Точно така. Единственото, което спасяваше от фалит много от фирмите до този момент, беше добрата бизнес среда, от гледна точка на получаване на кредити и работа с ниско лихвени кредити. За нашите условия за кредитиране говорим. Това, обаче се оказа един кратък период, който позволи на фирмите да оцелеят. Сега вече не съм убеден, че ще могат да го направят.

В дългосрочен план какво ще се случи в България от тук нататък?

Като бранш, ние сме прекалено малки за да можем да направим такава глобална прогноза, тъй като това не зависи конкретно само от нашето правителство или само от действията на фирмите от нашия бранш. Тук вече са заложени цифрите на една глобална икономика, върху които ние не можем да имаме адекватен поглед.

Всички коментари за финансовата криза в България ще намерите тук